Приятели, много ми е приятно всичко това, което се случва от половин година насам. Сякаш отново съм на 15. Като бях на 15, комунизмът умря. Тия дни гледам, възкръснал.

Младостта ми се върна, приятели. По кръстовищата те бият и стрелят от шефката на парламента до съседът, Европа отново е гнилият враг, червените ескадрони летят – тоя път даже буквално, а фашизмът процъфтява и трябва да бъде бомбардиран. Добре че са антифашистите, приятели!

Ей ги, Киев може и да не превзеха, ма Берлин взеха. Почти 40 години след падането на Стената, партията на Хонекер се завърна. Левицата спечели и обеща, че ще национализира жилища. Ура! А дано тоя път намажа, приятели. Тоест другари. На предните две раздавания не съм била родена или бях дете.

А какви хубави работи са раздавали. И в Берлин, и в София. У нас първо след 9 септември са раздали жилищата на фашистите в центъра. Петстайни, високи тавани, двойни врати в хола, дъбов паркет, ехеее. Всеки с голямо жилище на хубаво място е бил фашист, другари, и затова са му го отнели. А и не малка част от тия апартаменти и къщи са били така или иначе вече веднъж отнети от евреите. Затова първата работа на антифашистите беше да възстановят справедливостта и да изгонят фашистите от еврейските жилища, за да... си ги раздадат на себе си.

Майната им на евреите, да не са се бутали в центъра. Майната им и на тия, дето нищо не са отнемали, ами са си изработили имането. На всички богаташи майната им. Такива бяха времената, другари.

Добре че след 9 септември дойде 10 ноември, за да дойдат анти-антифашистите и да възстановим още веднъж справедливостта. Някои хора успяха да си вземат отнетото им, но само, ако не му е хвърлил око някой нов анти-антифашист. Щото анти-антифашистите също си раздадоха каквото могат – в апартаменти, заводи и куфарчета. Майната им на комунистите сега, майната им на фашистите преди, а на евреите - майната им винаги.

Това се получи така, щото сме ги спасили. Евреите имам предвид. В Берлин не са ги спасили и няма никакъв проблем с апартаментите им. Само едни бронзови плочки са сложили пред жилищата, от които са измъкнати и пратени в газовите камери. 6 милиона бронзови плочки. После малцина оцелели си поискаха обезщетение, ама така им се пада на германците, като не са добри като българите. Ми, вземи му всичко и го прати да чука камъните, защо трябва да прекаляваме чак с газови камери сега... Ние нашите си ги спасихме и ако обичат, да не предявават претенции. И без това на един петстаен апартамент на пъпа на София се падат по дузина антифашисти, по дузина анти-антифашисти, че и по дузина мутри, щото и те се появиха с претенции към жилищния фонд, така да се каже. Даваш си имането, или ти чупят коленцата.

Та сега, другари, мисля че влязохме в следващата врътка на тия апартаменти. И заводи. И куфарчета. От половин година отново взеха да стрелят по бизнесмени. Засега гражданите само ги бият. Обаче според мен отново става дума за превъртане на имането и за пореден път гледаме на живо как то от едни ръце минава в други ръце. И винаги се почва от апартаментите. Като в Берлин.

160 хиляди жилища ще бъдат национализирани в германската столица, ако комунистите успеят да договорят коалиция и наистина да поемат управлението. Оказа се също така, че са дошли на власт с помощта на разни престъпни кланове и ислямисти, като това, което ги обединява идеологически е... познайте от три пъти. Ми евреите, разбира се. Хич не ги харесват.

Приятели и другари, казвам ви едно – когато почнат да ругаят публично и открито евреите, продавайте квото имате и изчезвайте някъде надалеч. Щото винаги почват с евреите, ама приключват с вас.

Засега тупаниците специално у нас отнася само някоя и друга спорна професионално журналистка. Или инфлуенсърка. Щото преди да набият Соня Колтуклиева, поблъскаха и арестуваха Гергана Петрова в Струмяни, помните ли? Не помните, аз затова ще ви го разкажа пак. Жената разчистваше щетите от наводнението, когато дойде чичо Румен на посещение и тя се оказа в „периметъра на охраняваната персона“. Бой!

Оказва се, приятели и другари, че в нашата родина навсекъде е пълно с некакви периметри, които не са достъпни за обикновен гражданин. Па, бил той и журналист на работа или жена, която си разчиства собствения двор от тинята от наводнение. В момента, в който на булеварда или в двора ви се появи „охранявана персона“, булевардът или дворът ви се превръщат в „периметър“. Тоя периметър не е ваша собственост. Не е и обществена собственост. Той е на властта.

Днес един периметър, утре два и докато се огледате – и дворът, и къщата, и улицата, и селото, и булевардът и заводите, и банките – всичко ще стане периметър, приятели, до който вие като простосмъртни няма да имате право на достъп.

За няма и 100 години това ще е четвъртият път на превъртане, приятели и другари. И знаете ли защо непрекъснато се повтаря едно и също? Ми, щото не помните, бе приятели. Гергана вече я забравихте, Колтуклиева утре ще е блед спомен само, а стрелбите по бизнесмени са си вече някакъв национален шумов  фон.

Хич не се и спирате да се замислите малко - какво стана и защо стана, продължавате напред, без да се обръщате назад. Но ако се обърнете, ще видите, че вашето напред всъщност е окръжност и всъщност се въртим в кръг.