Приятели, много лъже новото правителство, бе! Значи, исках да го кажа по-меко, по-завоалирано, ама то няма мека дума, с която да се опишат приключенията на барон Радев откак е на власт.

Че и отпреди това. Помните ли, че щеше да се качи на самолета, за да провери и пребори кемтрейлса? Не помните, ми, то ако помнехте, ехеее.... Щяхме сега друг разговор да водим.

Това с кемтрейлса стана малко като на барон Мюнхаузен историята с оръдейното гюле. Летейки на него, смелчагата барон искаше да проучи врага по въздух, но докато летеше, се сети, че не е добра идея да се озове сам-самичък сред неприятели и затова ловко скочи на гюле, летящо в обратната посока, за да се завърне невредим у дома.

Може да се каже, че дотук господин Радев е един чудесен барон. Успява да хваща всяко летящо наобратно гюле и да се преструва, че изобщо не е казал това, което е казал.

Например, че „никога не сме казвали, че ще намалим цените“. Това с целия си изтъняващ авторитет премиерът изтупа в парламента само преди седмица, въпреки че буквално няколко месеца по-рано спечели изборите именно с обещанието да свали цените. Според Радев обаче той имал предвид, че ще спре поскъпването, което било различно от това да свали цените. Сега остава да се споразумеем към кой момент точно Радев и правителството му ще спрат хвърчането нагоре на стоки и услуги, явно тоя момент още не е дошъл. Ама като дойде, ще ги закове! Обещано е.

Също така все още помним, надявам се, че новият кабинет гръмко обяви олигархията за победена. Вярно, че повечето бяхте на море, когато в средата на август знаменателната победа бе отбелязана с тупане по гърдите, но само месец по-късно, в края на септември, Радев отново ловко скочи на отсрещното гюле и заяви, че олигархията не е победена, но тепърва ще бъде отстранявана. Дотук видяхме, че боят продължава само що се отнася до полетите на Пеевски до Дубай. Министърът на вътрешните работи още търси кой му е купил билетите, но търсенето се затруднява от това, че партийната група в парламента единодушно се отказа да разследва произхода на имуществото на Пеевски. Така че, докато олигархът твърди, че сам си е плащал за самолетите, никой да не смее да пита с какви пари и откъде са те.

И още един великолепен маньовър извъртя „Прогресивна България“ с предизборното обещание, че ще смени модела и ще изгони старите корумпирани кадри от управлението. Няма и половин година по-късно старите кадри са преназначени като нови кадри и остава само да се питаме дали Радев ги е наловил, или те са го наловили него, но за електората резултатът си е същият. Много на нула за Радев.

Най-дебели са Радевите лъжи обаче по отношение на Украйна. Там само с няколко преспивания от  „Никога не съм казвал, че ще суспендирам споразумението с Украйна“ става „Никога няма да изпълня споразумението.“

Само когато на пътя му застане Русия, Радев започва да пелтечи и да губи увереност. Както стана с потопените кораби в Черно море. Три дена не можа да произнесе думата „руски“ във връзка с дроновете, които са ги взривили. Но пък премиерът изобщо не се засрами да даде специално изявление, в което, без да му мигне окото, каза, че не е имало никакви контакти с украинската страна по този въпрос, докато в същото време се оказа, че дясната ръка на Зеленски Кирило Буданов още, дет се вика, не си е допил кафето в кабинета му. За да излезе от ситуацията, кабинетът му пусна някакво обяснение, че украинците сами така са поискали. Ама то, ако вярваме на Радев, и корабите сами са се потопили.

Не че Радев е първият и със сигурност няма да е последният български премиер, който така здраво лъже избирателите си. Обаче другите повече зор си даваха, сякаш, по-умели лъжи измисляха, повече приказки ни разказваха. А барон Радев като същи Мюнхаузен намята на електората парчета мазна сланина на въже и той като гладни патици гълта ли, гълта, нанизвайки се като гердан на каишката, понасяйки „Прогресивна България“ към властта.