Българите стават все по-малко склонни да се съгласяват с ограничаване на гражданските си права в замяна на повече сигурност. В същото време намалява и готовността им да оправдават нарушения от всекидневието, като пътуването без билет в обществения транспорт.

Това показва изследването „Правното съзнание на българските граждани“, проведено от Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център (БИИПЦ) към Народното събрание. То позволява да се проследят промените в обществените нагласи за период от повече от четвърт век.

Все по-малко желаят да разменят права срещу сигурност

Едва 22% от пълнолетните българи биха се съгласили с ограничаване на някои от гражданските си права срещу гарантиране на повече сигурност. През 2016 г. такава готовност са заявявали 34%.

За десет години делът на склонните да приемат подобна размяна е намалял с 12 процентни пункта.

В обратната посока се движи делът на категорично несъгласните с ограничаването на права. През 2016 г. те са били 43%, докато през 2026 г. вече достигат 59%.

Междинните проучвания също показват устойчива тенденция. През 2018 г. ограничаването на права срещу повече сигурност са приемали 32% от анкетираните, а през 2022 г. — 25%.

Несъгласието е особено силно сред хората, които са чели Конституцията, висшистите, гражданите между 40 и 49 години и жителите на областните центрове.

Любопитно е, че съпротивата срещу подобни ограничения преобладава и сред хората, които не вярват, че законът се прилага еднакво за всички. Според авторите на изследването това вероятно е свързано с недоверие към начина, по който държавата би прилагала ограниченията, и с опасения от избирателното им налагане.

В нито една социално-демографска група идеята за ограничаване на граждански права срещу повече сигурност не получава преобладаваща подкрепа, отбелязват изследователите.

От 44% на 15%: гратисчиите губят оправдание

Още по-дългосрочна е промяната в отношението към пътуването без билет или карта в обществения транспорт.

През 1999 г. 43,7% от анкетираните са заявявали, че биха оправдали хора, които пътуват гратис. През 2000 г. този дял намалява до 36,4%, а през 2012 г. вече е 20,7%.

Спадът продължава през следващите години — 17,8% през 2016 г. и 15,4% през 2018 г. През 2022 г. се наблюдава временно увеличение до 19,6%, но последното изследване отново отчита понижение.

Днес едва 15% от българите са склонни да оправдаят пътуването без билет, докато 85% не го приемат.

Така за 27 години делът на оправдаващите гратисчиите е намалял с близо 29 процентни пункта, или почти три пъти.

Подобна промяна се наблюдава и при отношението към неплащането на данъци. През 1999 г. 25,9% са били склонни да оправдаят хора, които не плащат редовно данъците си. През 2026 г. този дял е едва 6,4%.

Младите са по-снизходителни към пътуването без билет

Данните показват съществени различия между отделните възрастови и социални групи.

Сред младите между 18 и 29 години 22,7% оправдават пътуването без билет. При хората над 50 години този дял е едва 12,1%.

По-голяма склонност да оправдават гратисчиите проявяват и анкетираните, които определят материалното си положение като тежко. Сред живеещите с големи лишения делът е 25,3%, а сред посочилите, че живеят в мизерия — 33,6%.

Разлики се наблюдават и според етническата принадлежност.

Сред самоопределилите се като българи пътуването без билет оправдават 14,4%, а сред турците — 15,8%. При анкетираните роми делът достига 31,1%, или приблизително два пъти повече от средното за всички участници в проучването.

Същевременно и сред анкетираните роми мнозинството — 68,9% — не оправдава пътуването гратис.

Тези различия следва да се разглеждат предпазливо, тъй като отделните етнически групи представляват по-малки части от общата извадка, а данните не показват доколко резултатите са свързани с образование, материално положение и други социални фактори.

Повече права, но и повече спазване на правилата?

Двете тенденции очертават любопитна промяна в обществените нагласи. От една страна, българите все по-категорично отхвърлят възможността държавата да ограничава правата им в името на сигурността. От друга — все по-малко са склонни да оправдават определени нарушения на правилата в ежедневието.

Това не означава непременно, че двете нагласи са пряко свързани. Изследването обаче показва, че защитата на гражданските свободи и неодобрението към някои нарушения могат да се засилват едновременно.

Проучването е проведено между 27 май и 8 юни 2026 г. сред 1000 пълнолетни български граждани чрез лични интервюта по домовете им. То е национално представително, а максималната статистическа грешка за общата извадка е ±3,5 процентни пункта. Публикувано е на сайта на парламента.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.