Един от всеки 18, или 5,6% от пълнолетните българи, заявяват, че обявяването на изборни резултати в социалните мрежи в деня на вота влияе върху решението им дали да гласуват. При най-младите избиратели този дял е почти два пъти по-висок – 9,7%.
Това показват данните от национално представително проучване на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център (БИИПЦ) към Народното събрание. Изследването, което може да бъде намерено на сайта на парламента, е проведено между 11 и 26 март 2026 г. сред 1000 пълнолетни български граждани.
Темата придобива особена актуалност броени дни преди първия тур на президентските избори на 25 октомври, когато отново ще възникне въпросът за разпространяването на предварителни изборни резултати в социалните мрежи, преди да е приключило гласуването.
На въпроса дали обявяването на резултати от изборите в социалните мрежи в деня на вота влияе върху решението им дали да гласуват, 82,9% от анкетираните отговарят отрицателно. Други 11,5% посочват, че по принцип не гласуват.
Още по-категорични са анкетираните по въпроса за кого да гласуват – 85,6% заявяват, че публикуването на изборни резултати в социалните мрежи в деня на вота не влияе върху избора им. Едва 2,7% посочват, че подобна информация може да повлияе на решението им кой кандидат или партия да подкрепят.
Макар делът на признаващите подобно влияние да изглежда сравнително малък, той не е пренебрежим, особено при избори с близки резултати между основните претенденти. Изследването обаче не установява дали публикуваните резултати насърчават тези хора да гласуват, или ги отказват от участие.
Младите са най-податливи на влияние
Данните показват отчетлива разлика между възрастовите групи.
Сред хората между 18 и 29 години 9,7% заявяват, че публикуването на изборни резултати в социалните мрежи влияе върху решението им дали да гласуват. При 30–39-годишните делът намалява до 6,2%, а при 40–49-годишните е 4,7%.
Сред хората на възраст между 50 и 59 години подобно влияние признават 4,8%, а при тези над 59 години – едва 4,2%.
Прави впечатление и че почти една трета от най-младите анкетирани (32,6%) заявяват, че по принцип не гласуват. При хората над 59 години този дял е само 6,2%.
Всеки трети от силно повлияните от социалните мрежи признава и влияние в изборния ден
Още по-интересна зависимост се откроява сред хората, които вече са изпитали силно влияние на социалните мрежи върху политическия си избор.
33,6% от анкетираните, заявили, че социалните мрежи са оказали голямо влияние върху решението им за кого да гласуват на последните парламентарни избори, посочват, че обявяването на резултати в изборния ден влияе и върху решението им дали да участват във вота.
За сравнение, сред хората, които определят предишното влияние на социалните мрежи върху избора си като малко, този дял е 13,3%.
А сред онези, които твърдят, че социалните мрежи изобщо не са повлияли върху избора им на последните парламентарни избори, едва 2,6% признават влияние на публикуваните резултати в деня на гласуването.
Тези данни показват връзка между общата податливост на политическо влияние в социалните мрежи и въздействието на информацията, разпространявана непосредствено в изборния ден.
Разлики според образованието и местоживеенето
Проучването установява различия и според образователния статус.
Сред хората със средно образование 7% признават влияние на публикуваните резултати върху решението си дали да гласуват. При висшистите делът е 3,8%, а при хората с основно образование – 3,7%.
По местоживеене най-високи са дяловете в София и селата – по 7,5%, следвани от останалите градове със 7,4%. Значително по-нисък е делът в областните центрове извън столицата – 1,7%.
Разликата между мъжете и жените е сравнително малка. Влияние признават 5,1% от мъжете и 6% от жените.
Социалните мрежи влияят повече на другите, отколкото на нас самите
Други резултати от същото изследване показват любопитно противоречие в обществените нагласи.
38,9% от анкетираните смятат, че социалните мрежи влияят в голяма степен върху политическите възгледи на хората в България. Още 26,6% оценяват това влияние като малко.
Когато обаче трябва да преценят въздействието върху собствените си политически възгледи, едва 7,5% признават голямо влияние. Над половината – 52,6%, са категорични, че социалните мрежи изобщо не им влияят.
Същевременно 62% от анкетираните очакват влиянието на социалните мрежи върху политиката да нараства през следващите години.
Така, макар огромното мнозинство от българите да отричат, че публикуването на изборни резултати в деня на вота променя решението им дали да гласуват, изследването очертава групи избиратели, при които подобно въздействие е значително по-силно.
Проучването е национално представително за пълнолетното население на страната. Реализирани са 1000 интервюта лице в лице, а максималната статистическа грешка при дялове от 50% е ±3,5 процентни пункта.
------
Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.
Още по темата
- ДЕНЯТ В НЯКОЛКО РЕДА: Андрей Гюров скъсява дистанцията. Властта губи подкрепа
- Боряна Димитрова: Отливът на гласове от Йотова връща интригата на изборите
- Как Русия и Иран подклаждат безредиците във Франция? ЕС разследва
- Не, Андрей Гюров не е казвал, че би изпратил Българската армия в Украйна, ако е президент
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
