Изненади в резултатите на президентските избори и интрига между първите двама претенденти за държавен глава отчитат социологическите агенции „Тренд“ и „Мяра“. В същото време избирателната активност се очертава като една от най-сериозните теми на днешния вот.

За неочакваното развитие съобщи социоложката Евелина Славкова от „Тренд“ в предаването „На фокус“ по Нова телевизия.

„Има изненада в резултатите между първия и втория кандидат-президент, както и в представянето на третия“, заяви тя.

По думите ѝ от четвъртото място надолу не се наблюдават изненади.

„Към момента има изненади, ако сравним това, което измервахме в началото, с резултатите към края на кампанията. Не само тази неделя ще бъде интересна, но и следващата“, коментира Славкова.

От агенция „Мяра“ също отчитат неочаквано развитие.

„Можем да кажем, че има интрига по отношение на първите двама кандидати“, заяви Първан Симеонов, цитиран от Нова телевизия.

Засега социолозите не разкриват конкретни резултати и разлики между претендентите заради законовите забрани. Те ще станат известни след края на изборния ден, който приключва в 20:00 ч.

Изключително ниска активност

Другият голям акцент е слабият интерес към гласуването.

Към 16:00 ч. избирателната активност в страната е 16,04%, съобщи на брифинг говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стоянка Балова, информира БТА.

На предходните избори за президент през 2021 г. избирателната активност по това време е била 24,12%.

Към момента най-висока е избирателната активност в 23-ти избирателен район – София – 25,09%, а най-ниска е в Кърджали – 6,77%, обяви Балова.

Според данните от екзитпола на „Тренд“ към 14:00 часа избирателната активност е едва 13,4 на сто. Евелина Славкова я определи като изключително ниска и прогнозира, че след края на изборния ден именно тя ще бъде сред основните теми на обществените дискусии.

По-рано през деня Първан Симеонов също предупреди пред БНР, че активността се движи под нивата от предишните президентски избори. Той обаче уточни, че сравненията трябва да се правят внимателно, тъй като през 2021 г. първият тур беше съчетан с парламентарни избори.

Последният самостоятелен президентски вот в България е проведен през 2006 г. Оттогава изборите за държавен глава са били съчетавани с други гласувания, което допълнително е стимулирало участието.

Според Симеонов не е изключено сегашните избори да се окажат сред тези с най-ниска активност в историята на президентските гласувания у нас.

Социолозите посочват няколко възможни причини за слабия интерес – натрупаната умора от избори, липсата на силни протестни настроения и отсъствието на собствени кандидати на две от големите политически партии (ГЕРБ и ДПС – б.р.).

Последните скандали може да са повлияли

Евелина Славкова коментира и възможното отражение на драматичните събития от последните дни на предизборната кампания.

Според нея убийството на бизнесмена Слави Бинев, както и арестите на кметове, свързани с ДПС, няма как да не окажат влияние върху обществените нагласи.

Социоложката обясни, че агенциите приключват теренната работа по предизборните си изследвания по-рано и затова не са могли да отчетат ефекта от събитията в последните дни.

По думите ѝ отражение от тях вече се забелязва в резултатите от екзитпола.

Първан Симеонов също коментира пред БНР възможността за наказателен вот вследствие на събитията в края на кампанията. Според него подобни настроения биха могли да се проявят по-ясно на втория тур, когато изборът ще бъде сведен до две кандидатпрезидентски двойки.

Той отбеляза, че първият тур обикновено създава нова психологическа обстановка преди балотажа.

Балотажът и конституционните условия

Евелина Славкова припомни, че за избор на президент още на първия тур Конституцията поставя две едновременни условия – кандидатът да получи повече от половината действителни гласове и в гласуването да са участвали повече от половината избиратели.

При сегашната ниска активност второто условие изглежда особено трудно за изпълнение.

Така вниманието постепенно се насочва и към следващата неделя, когато евентуалният втори тур може да протече при различна мобилизация на избирателите.