Пасивните банкови спестявания лишават домакинствата в България от потенциална възвръщаемост в размер на 4,4 млрд. евро годишно, която биха могли да получат, ако инвестират тези средства. Това става известно от анализа „Индекс за изтичането на богатството в Европа“ на финтех компанията „Револют“ (Revolut), съобщава БТА.

Анализът отчита, че българите държат 56,4 млрд. евро в пасивни банкови спестявания. Инвестирането на тези средства в диверсифицирани капиталови пазари би осигурило 4,4 млрд. евро годишен капитал за растеж на икономиката и би донесло потенциална възвръщаемост от 786 евро на домакинство за всеки 10 000 евро спестявания.

Според компанията инфлацията у нас намалява с 350 евро годишно покупателната способност на българско домакинство, което държи 10 000 евро под формата на спестявания.

В България средният лихвен процент по едногодишните депозити (1,20 на сто) изостава с 2,3 процентни пункта от средната инфлация (3,50 на сто). Това е най-голямата разлика в Европейския съюз и води до реална загуба от 230 евро годишно дори при срочните спестовни сметки, според анализа.

Потребителско проучване сред 1001 български респонденти показва, че близо 23 на сто от българските граждани нямат никакви традиционни спестявания, а няколко основни пречки възпират тези, които все пак спестяват. Трима от всеки десет български респонденти (30 на сто) преценяват погрешно или надценяват своята възвръщаемост, коригирана спрямо инфлацията. Други 18 на сто не са наясно с влиянието на инфлацията или не знаят какво е то, 5,5 на сто погрешно смятат, че темпът им на спестяване надвишава инфлацията, а 6,5 на сто – че двата показателя са равни.

Близо три четвърти (73 на сто) от спестителите никога не са сменяли банката си заради по-добра възвръщаемост. Основните причини са предпочитанието към една доверена банка (28 на сто), убеждението, че разликата в лихвените проценти е твърде малка (23 на сто), и липсата на информация къде да потърсят по-добри условия (15 на сто).

Над половината от българските респонденти (51 на сто) използват множество финансови приложения. За 51 на сто от потребителите на повече от едно приложение тази фрагментация възпрепятства инвестирането. Общо 33 на сто нямат ясна представа колко могат да си позволят да инвестират, а 22 на сто смятат прехвърлянето на пари между платформите за твърде голямо неудобство.

Възприеманият риск (27 на сто) и липсата на знания (26 на сто) са основните пречки пред инвестирането. Същевременно се очертават и ключови стимули – 51 на сто от българските респонденти биха започнали да инвестират, ако могат да го правят с малки суми чрез т.нар. микроинвестиране, 35 на сто искат прозрачна информация за риска, а 21 на сто ценят обучението в приложението.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.