България е сред европейските държави, изправени пред засилени руски хибридни заплахи след началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г.

Това посочва доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, посветен на руската хибридна война в Европа. Страната ни е разгледана заедно с Румъния като част от стратегически важния за НАТО и Русия Черноморски регион.

Според документа излагането на подобни действия може да има последици за вътрешната стабилност и сигурността на България, критичната инфраструктура, развитието на морските енергийни ресурси и други стратегически икономически възможности.

Сред конкретно посочените рискове са смущенията в GPS сигнала в Черно море. Българските и румънските власти са регистрирали увеличаване на подобни случаи.

Български представители на отбраната са свързвали засилените смущения със системи за радиоелектронна война, но според доклада не са назовали отговорната страна.

България - кибератаки, саботажи и намеса в изборите 

България е била подложена и на DDoS атаки и други действия за нарушаване на работата на компютърни системи, които властите и експерти свързват с проруски хакерски групи. Подобни атаки срещу България и Румъния са били насочвани към системи, свързани с изборите, други държавни системи и критична инфраструктура.

Отделно внимание е отделено на българската отбранителна промишленост. Според доклада тя вероятно е била мишена на свързани с Русия саботажни операции. Документът се позовава на публикации и разследвания от предходни години за действия срещу български оръжейни предприятия.

Другата подробно разгледана заплаха за България е политическата намеса и дезинформацията.

Доклад от март 2026 г., цитиран от Изследователската служба на Конгреса, определя България като една от страните в ЕС с най-благоприятна информационна среда за злонамерена манипулация от недемократични режими. Като причини са посочени продължителната политическа нестабилност и поляризация, наличието на инфраструктура за разпространяване и усилване на подобни послания, свързана със завладяване на държавата, слабото прилагане на регулациите и ниската обществена устойчивост.

В навечерието на парламентарните избори през април 2026 г. българските власти са предприели инициатива за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи и са потърсили помощ от Европейския съюз, се посочва още в американския документ.

България е спомената и в по-широкия преглед на руските операции за политическо и изборно влияние в Европа. Според доклада европейски представители обвиняват Русия в информационни манипулации, корумпиране на европейски политици и незаконно финансиране на политически кампании в редица държави, сред които е и България.

Докладът поставя България сред шестте подробно разгледани държави по източния фланг на НАТО - заедно с Румъния, Полша, Литва, Латвия и Естония. Всички те са оказвали военна и друга подкрепа на Украйна и са поставили сред приоритетите си възпирането на евентуална руска агресия срещу територията на НАТО.

Румъния - дронове, кибератаки и осуетени саботажи

Румъния е изложена и на непосредствените последици от руските атаки срещу Украйна заради общата им граница. Според румънското Министерство на отбраната Русия е извършила повече от 100 атаки срещу украински цели в близост до границата от 2022 г. насам.

Докладът посочва 29 неразрешени навлизания на руски дронове в румънското въздушно пространство и множество случаи на открити останки от дронове на румънска територия. Докладът припомня как преди 4 месеца руски дрон „Геран-2“ се разби в жилищна сграда в Галац, при което бяха ранени двама души. След случая координирани публикации в социалните мрежи са изглеждали насочени към предизвикване на страх и съмнения в официалната информация.

При отделни инциденти през три дни през юли 2026 г. румънски изтребители F-16 са свалили дронове, навлезли във въздушното пространство на страната, като поне един от тях е бил определен като руски. Румъния е привикала руския посланик и е изгонила руски дипломат.

Румънското разузнаване съобщава и за осуетена през 2025 г. саботажна операция срещу критична инфраструктура. Заподозреният е бил свързан с по-голяма мрежа от саботьори в европейски държави, контролирана чрез посредници от руските специални служби. Двама украински граждани пък са обвинени в опит за саботаж срещу обект на украинската куриерска компания Nova Post в Букурещ, като според разследващите те са били вербувани и направлявани от руското разузнаване.

Балтика - от кибератаки до повредени подводни кабели

Русия е станала по-агресивна и в използването на хибридни средства срещу Естония, Латвия и Литва след 2022 г., посочва докладът.

Сред използваните средства са информационни операции, които представят балтийските държави като нелегитимни и нефункциониращи, а НАТО и САЩ - като имперски сили. Регионът редовно е подлаган на DDoS и други кибератаки, приписвани от местните власти и ЕС на проруски хакерски групи. Мишени са критична инфраструктура, сайтове на обществени услуги, медии, финансовият и транспортният сектор.

Властите в трите балтийски страни подозират руските служби и в редица прояви на вандализъм и насилие, както и в саботажи и палежи. През 2024 г. запалителни устройства в пратки, тръгнали от Литва, са предизвикали пожари в логистични центрове в Германия и Великобритания.

От 2023 г. са регистрирани и няколко случая, при които свързвани с Русия кораби предполагаемо са повреждали подводна инфраструктура в Балтийско море, влачейки котвите си по морското дъно. Само през декември 2025 г. и януари 2026 г. са отчетени поне шест предполагаеми случая на саботаж или прекъсване на подводни кабели. (Заподозрян в подобен саботаж бе и българският кораб „Вежен“, но той не е споменат поименно в доклада – б.р.)

През септември 2025 г. изтребители F-35 на НАТО са прихванали руски МиГ-31, нарушили въздушното пространство на Естония.

Полша - саботажи, миграционен натиск и намеса в изборите

Полша също е сред най-често атакуваните държави. Варшава обвинява Русия в опити за намеса в президентските избори през 2025 г. чрез онлайн дезинформация и кибератаки срещу критична инфраструктура.

До април 2025 г. полската Агенция за вътрешна сигурност е задържала 44 души във връзка със шпионаж или саботаж в полза на Русия или Беларус след началото на войната. Сред разследваните действия са палеж на търговски център във Варшава, наблюдение на чувствителни военни обекти и планове за нападения срещу железопътни линии, използвани за доставки за Украйна.

През ноември 2025 г. две отделни атаки повреждат железопътни линии. Полските власти заподозират двама украински граждани, работили за руската ФСБ, които след това са избягали в Беларус.

Докладът включва и използването на миграцията като инструмент за натиск по източната граница на ЕС. От 2021 г. десетки хиляди мигранти, основно от или преминали през страни от Близкия изток, са пътували към Русия и Беларус, след което са правили опити да влязат незаконно в ЕС през Полша, Литва, Латвия и Финландия.

Хибридните атаки в Европа се увеличават

По-широката картина в доклада е за нарастващ брой и тежест на приписваните на Русия операции в Европа. Те включват саботажи, убийства и опити за убийства, политическа намеса, кибератаки, нарушения на въздушното пространство, GPS смущения, повреждане на критична подводна инфраструктура и използване на миграционния натиск.

Според едно от изследванията, цитирани в документа, броят на руските хибридни атаки в Европа се е увеличил 4 пъти между 2023 и 2024 г. Друго разследване е събрало данни за поне 151 съобщени руски операции от февруари 2022 г. до март 2026 г.

Руските разузнавателни служби са променили и начина си на действие. След масовото изгонване на руски дипломати и предполагаеми разузнавачи от европейските държави Москва все по-често използва посредници и наемани за конкретни задачи хора. Те могат да бъдат вербувани за единична операция или да са част от организирани престъпни мрежи.

Според доклада подобен подход позволява на руските служби да компенсират част от загубата на свои служители в Европа и едновременно с това затруднява установяването на пряка връзка с Москва.

Сред предполагаемите цели на тази дейност са подкопаването на европейската подкрепа за Украйна, отслабването на трансатлантическото единство, изпробването на реакциите и възможностите на НАТО и принуждаването на европейските държави да отделят повече ресурси за противодействие.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.