„Важното за Европейския съвет е, че когато вземаме решения с 27-те държави членки, тези решения се вземат в съответствие с принципите, които сме приели. Досега, от 2022 г. насам, това означава да подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, с всички необходими ресурси. Това е принципът, който председателят Антониу Коща прилага във всички тези разговори с лидерите.“

Този коментар направи за Клуб Z висш представител на ЕС.

Поводът бе започващата днес обиколка из страните членки на председателя на Европейския съвет Антониу Коща. Подкрепата за Украйна ще бъде една от главните теми, които той ще обсъжда.

„Някои лидери, някои държави членки оказват един вид подкрепа, други – друг вид. Но общата позиция на 27-те, както е изразена в Европейския съвет, е много ясна и е много последователна. Бих казал, че вземането на решения по този въпрос стана още по-бързо през последните няколко месеца“, допълни събеседникът на Клуб Z.

Той бе попитан какъв подход ще предприеме Коща към тези лидери, чиито държави не са склонни да оказват военна помощ на Украйна. Сред тези страни е и България. През юни министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че прекратяваме военната помощ за Киев. А преди месец премиерът Румен Радев отказа поканата на френския президент Еманюел Макрон за присъединяване към Коалицията на желаещите, като се мотивира, че мястото на България не е в нея.

Най-важният въпрос, който Коща ще обсъжда с лидерите на държавите от ЕС, е за Многогодишната финансова рамка (МФР) – дългосрочния бюджет на Съюза за периода 2028-2034 г. Затова освен редовните Европейски съвети през октомври и декември в Брюксел ще има и извънреден. Той вероятно ще се проведе в края на ноември в Ирландия, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС.

Лидерите на страните членки са изправени пред трилема, т.е. проблем с три избора, каза нашият събеседник. Те са размерът на европейския бюджет, размерът на националните вноски и собствените ресурси.

В момента предложеният от Европейската комисия дългосрочен бюджет е около 2 трилиона евро. Той е най-големият и най-оспорван досега.

Групата на „пестеливите“ държави, включваща Германия, Австрия, Нидерландия и скандинавските страни, иска намаляване на бюджета и пренасочване на средства към нови приоритети като отбраната, конкурентоспособността, стратегическата автономия и др.

Групата „Приятели на кохезията“, в която влиза и България, обаче иска да не бъдат пипани парите за земеделие и фондовете за регионално развитие.

Отделно периодично идват най-различни искания от отделни страни членки. Така например Латвия настоя за 7 милиарда евро от следващия бюджет, за да покрие разходите си за сигурност, предизвикани от войната в Украйна.