Председателят на Европейския съвет Антониу Коща започва обиколка из европейските столици. Между 25 август и 17 септември той ще посети повечето страни членки на ЕС. Обиколката на Коща тръгва от Словакия и Естония. На 26 август той ще бъде в Латвия и Литва. Ден по-късно ще посети Чехия.
Антониу Коща ще разговаря с лидерите на държавите, като приоритет ще бъде дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. Другите теми са конкурентоспособността, разширяването на ЕС и помощта за Украйна.
В първия ден от обиколката си Антониу Коща публикува свои статии в по една медия, избрана от него във всяка страна членка на ЕС. В България той избра Клуб Z за целта.

След като бях избран за председател на Европейския съвет, реших да посещавам ежегодно всички държави членки за двустранна среща със съответния европейски лидер. Тези срещи са преди всичко възможност да изслушвам: да следя отблизо какво ги притеснява, какви приоритети имат и какви са очакванията на членовете на Европейския съвет и на гражданите, които те представляват. Срещите ми позволяват също така да споделям гледната си точка за предизвикателствата и възможностите, пред които е изправен нашият Съюз. Посещенията се провеждат в началото на политическия сезон, осигуряват единствен по рода си всеобхватен поглед върху състоянието на Съюза ни и спомагат за това да се гарантира, че в работата си Европейският съвет винаги се опира здраво на реалностите, приоритетите и стремежите в цяла Европа.

Една от основните характеристики на европейската интеграция е, че най-осезаемите ползи от нея често остават незабелязани именно защото са станали част от нашето ежедневие. Пресичаме границите с лекота. Споделяме обща валута от Лисабон до Хелзинки и от Дъблин до Атина. Ползваме се от общи стандарти, които опазват нашата околна среда, здравето ни и качеството ни на живот. Предоставяме си взаимна подкрепа при реагирането на природни бедствия, както направихме по време на опустошителните горски пожари през това лято, при извънредни ситуации в областта на общественото здраве и други общи предизвикателства. А докато пътуваме навсякъде в Европа, поддържаме връзка със семейството и приятелите си, без изобщо да се замисляме за таксите за роуминг. Нещата, станали обичайни за нашето ежедневие, всъщност са резултат от продължаващо десетилетия общо европейско начинание.

То осигурява здрава основа, върху която да продължим да изграждаме Европа. В днешната геополитическа реалност е по-важно от когато и да било Европа да бъде по-силна, по-устойчива и по-автономна.

Затова и градим Европа на отбраната: за да укрепим способността си да възпираме заплахите, да защитаваме нашите граждани и в крайна сметка да възстановим мира на нашия континент. Мир, взривен от продължаващата агресия на Русия срещу Украйна. ЕС си е поставил за цел решително да повиши отбранителната готовност на Европа до 2030 г. чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост, намаляване на стратегическите зависимости и съвместно разработване на приоритетни военни способности. От решаващо значение е необходимото превъоръжаване на Европа да се извършва в сътрудничество, като се избягват дублирането и разхищението и преди всичко като се гарантира, че тези исторически усилия укрепват колективната сигурност и отбрана на Европа като цяло.

Изграждането на стратегическа автономност на Европа изисква и една по-конкурентоспособна икономика. Ето защо Европейският съюз работи за създаването на по-лесни условия за стопанска дейност чрез намаляване на бюрокрацията и мобилизиране на частни инвестиции, за да се помогне на предприятията да се разрастват и да въвеждат иновации, чрез довеждане докрай на изграждането на единния пазар, укрепване на веригите на доставки и диверсифициране на търговските отношения, като същевременно се гарантира достъпът до суровини от критично значение и до финансово изгодни, чисти и разработвани на местно равнище енергийни източници. Програмата „Една Европа, един пазар“, договорена от Европейския съвет, определя конкретни цели във всички тези области, които да бъдат постигнати от сега до края на 2027 г. Отвъд геополитическия императив това в крайна сметка означава животът да стане по-лек за гражданите, да се създадат условия за повече висококачествени работни места и да се подобри устойчивостта на социалната пазарна икономика на Европа.

Отбраната и конкурентоспособността, заедно с разширяването на ЕС и продължаващата ни подкрепа за Украйна, ще бъдат на челно място в дневния ред на срещите ми с европейските лидери по време на тазгодишната обиколка на столиците.

Но сред основните решения, които ни предстои да вземем тази година, има едно, което надминава по важност всички останали: до края на годината да постигнем съгласие по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС - нашия дългосрочен бюджет за периода 2028-2034 г.

Защо е необходимо такова съгласие да бъде постигнато преди края на 2026 г.? Защото след това ще ни трябва около една година, за да въведем в Брюксел и в държавите членки нужната законодателна и административна рамка, която ще гарантира непрекъснатост в изпълнението на следващия бюджет на ЕС. Просто става дума за добро планиране. В противен случай има риск от нарушаване на финансирането за земеделските стопани, предприятията, студентите, изследователите и новаторите.

Вече десетилетия наред бюджетът на ЕС подкрепя устойчивия и приобщаващ растеж на нашия континент чрез инвестиции в селското стопанство, регионите ни, научните изследвания и екологичния и цифровия преход. Тази подкрепа ще продължи. Същевременно бюджетът трябва да отразява и променящите се приоритети на Европа, включително отбраната, сигурността и конкурентоспособността.

Подобно на националните бюджети, бюджетът на ЕС трябва да изпълнява приоритетите си в рамките на ограничени ресурси. По-голямата част от него се финансира от националните вноски на държавите членки. Трябва да поддържаме тези вноски в разумни граници. Ето защо един балансиран и амбициозен пакет от нови общи ресурси ще бъде съществена част от цялостното споразумение.

Обнадежден съм от конструктивния дух на обсъжданията до момента между лидерите относно многогодишния бюджет. Уверен съм, че в крайна сметка ще постигнем правилния баланс за нашия Съюз, нашите граждани и нашето бъдеще. Защото това е наша споделена отговорност.