Четвъртата симфония на Густав Малер прозвуча вчера в зала „България“ като музикален поклон пред Юлия Христова – основателката на първия частен симфоничен оркестър в България. Музиканти от три поколения, свързани с оркестъра през годините, се събраха и свириха под диригентството на Росен Миланов, който пристигна специално за събитието от Щатите. Някои от първите изпълнители на състава също пристигнаха от чужбина специално за концерта.

Малер пише Четвъртата си симфония на границата на две столетия - между 1899 и 1901 г. Финалът ѝ отвежда към „Небесният живот“ (Das himmlische Leben), в който е обрисуван животът в райските селения през наивния поглед на едно дете. Текстът на песента произлиза от старинно баварско народно стихотворение. В оригиналния литературен сборник „Вълшебният рог на момчето“ (Des Knaben Wunderhorn) на Арним и Брентано, то е публикувано под заглавието „Der Himmel hängt voller Geigen“ (букв. прев. „Небето е окачено с цигулки“ – стар немски идиом, означаващ „светът е прекрасен, щастието е пълно).

Малер композира тази самостоятелна песен още през 1892 г., докато работи върху Втората си симфония - много преди да започне работа по Четвърта. След като я завършва, я нарича  „Стихотворение от „Вълшебният рог на момчето“. Хумореска за глас и оркестър“.

В партитурата на четвъртата част на симфонията той оставя конкретно и строго указание към певицата. Бележката му в превод от немски гласи:

„Певческият глас да бъде с детски, жизнерадостен израз; без бикаква пародийност.“

В друго свое по-дълго указание, което дава в писмата си и в разширените бележки към диригентите и изпълнителите за същата тази част, той пише:

"От изключителна важност е певицата да остане изключително сдържана в израза и изпълнението... Всяка чрезмерност е абсолютно забранена.“

По време на концерта беше показан и десетминутен филм за Юлия Христова, режисиран от Гаро Ашикян. В него свои спомени за нея разказват музиканти, интелектуалци и хора на изкуството, сред които композиторът и пианист проф. Виктор Чучков, композиторът Георги Арнаудов и поетът и драматург Елин Рахнев.

„Нещото, което тя завеща, е да ходим малко по-аристократично и малко по-вежливо към света“, казва Рахнев.

В пълната зала да я изпратят бяха артисти, музиканти, представители на културните и интелектуалните среди, нейни приятели и семейството ѝ.

След края на филма на сцената излезе синът ѝ Петко Димитров. Под негово диригентство прозвуча Адажието от Петата симфония на Малер, с което концертът завърши.

Юлия Христова създава Нов симфоничен оркестър през 1991 г. Първият концерт на състава се състои на 13 октомври същата година. През следващите десетилетия оркестърът се превръща в ценна възможност за професионално развитие на млади музиканти, много от които продължават кариерата си и в чужбина.

Христова е пианист, музиковед, журналист, музикален критик и културен мениджър. Родена е през 1953 година в Батак в семейство на хоровия диригент Христо Христов и детска педагожка Люба Христова, внучка е на Георги Христов – основател на хор „Яворова песен“.

Завършва музикалното училище в Пловдив, след което е приета в Музикалната академия в София в Теоретичния факултет. Още като студентка започва да публикува критически материали в пресата, но се сблъсква с идеологическата цензура на социализма и не й е позволено да защити дипломна работа за операта „Нос“ от Дмитрий Шостакович. В крайна сметка завършва Висшето училище по музика в Пловдив със специалност „Педагогика". 

Тя е съосновател и редактор на в. „Музикален живот“, редактор във в. „Народна култура“, заместник-председател на младежката секция към Съюза на композиторите в България, драматург и пианист на Благоевградска камерна опера, помощник-водещ в предаването „Час по всичко” на БНТ, лектор на серии образователни концерти, музикален оформител в Сатиричния театър и хор „Йоан Кукузел”, научен специализант в секция „Изкуствознание” в БАН. 

След 1989 г. Юлия Христова прави алтернативна сцена за изява на младите български музиканти. През 1990 г. създава музикална къща „Юлия Христова представя“, а година по-късно основава Нов симфоничен оркестър. През годините организира солови, камерни и симфонични концерти, фестивали и майсторски класове и безброй други музикални проекти и събития. 

Тя почина на 14 август 2026 г. Поклон пред Юлия Христова.