Ивайло Дерменджиев е старши управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев”. Доктор е по право с дисертация в областта на международното частно право и международен арбитраж. Член е на Българската търговско – промишлена палата, на Лондонския международен арбитражен съд. Арбитър е в списъка с арбитри на Международния арбитражен съд по спорта в Лозана, Швейцария. Той е Почетен Консул на Република Кения в България.

- Г-н Дерменджиев, очаква се тази седмица Софийският градски съд да обави в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ). Какво ще се случи след това?

- Всички инвеститори, депозанти и вложители, очакват сакралната дата, която съдът ще произнесе - от коя дата да се смята, че банката е изпаднала в неплатежоспособност.

От тази дата едни сделки за сключени цесии могат да бъдат атакувани, други не, защото се приема, че когато банката изпадне в неплатежоспособност, тогава сделките вече подлежат на атакуване от кредиторите и подлежат на отмяна.

- В случая с КТБ, каква е вероятната дата на несъстоятелността?

- Датата, която предложи БНБ на заседанието в съда, е 30 септември. Тя съвпада със съответните отчети, когато е одитирана банката, и в тях беше установено, че е с отрицателен капитал.

Това е виждането на БНБ. То, разбира се, може да бъде разтълкувано във всички посоки, в крайна сметка съдът не е длъжен да възприема позицията на една от страните, а в случая БНБ е страна в процеса. Припомням, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките, както и акционерите, се присъединиха към тази дата. Но в крайна сметка съдът може да прецени и друга дата на базата на различни критерии или експертиза, която поиска да бъде извършена, вместо официалната, която се изготви от тези компании-одитори.

- Добре, да допуснем, че датата е 30 септември. Какво следва от това?

- Ако приемем, че датата е 30 септември, това на практика означава, че всички цесии, които са осчетоводявани от квесторите на банката след тази дата, теоретично подлежат на действия по тяхната отмяна от сегашните синдици. Тоест, те няма да бъдат валидни, което ще доведе до различни правни последици, свързани с имуществото на страните.

- До какво ще доведе това, може ли да обясните механизма?

- Да вземем най-лесния пример. Собственик на фирма има депозит в банката като физическо лице. Компанията му има кредит със същия размер там. В един момент, като вижда накъде отиват нещата, прави между собствения депозит и кредит прихващане, пуска цесията с искане до квесторите и тя се осчетоводява, примерно на 5 октомври.

След това той не плаща лихви и разноски по този кредит и би трябвало да му се вдигнат и обезпеченията, които има. За него кредитът е приключен, съответно и депозитът, който има като физическо лице.

Обаче, сега съдът се произнася и казва: На 30 септември банката е изпаднала в неплатежоспособност, следователно всички тези действия по осчетоводяване, които са направени след нея, подлежат на отмяна.

И какво се случва с този човек? Нека вземем най-простия пример, депозит и кредит от 1 млн. лева. Кредитът, който е имал към банката, става отново активен и той трябва не само да го изплати, в случая на синдиците, които представляват имуществото по несъстоятелност, но трябва да върне и лихвата, която съответно не е плащал от 5 октомври.

От другата страна му се възстановява обратното салдо по депозита, който е "кух" един милион, защото той не може да го получи. Може да го получи, след като се разпредели цялото имущество и се удовлетворят кредиторите. Ако нещо остане за разпределяне, някакъв процент от този милион ще му се изплати.

И всичко това се случва, защото тази цесия е осчетоводена на 5 октомври. Но ако беше на 25 септември, нямаше да се случи така. Щеше да се приеме редовна от гледна точка на счетоводно оформяне и да няма проблем.

- В случая не става ли дума за късмет да си успял да направиш цесията преди датата на несъстоятелността? Или за нещо друго?

- Така е, датата автоматично поставя в неравноправно положение всички тези фирми и физически лица, които са извършвали някакви цесии, обаче поради различни причини са осчетоводявани в различен период. Много от тях са подавали молби преди септември, но поради някакви причини квесторите са ги осчетоводявали в по-късен период. Има други цесии, които са осчетоводявани сравнително бързо.

Всичко е въпрос на математика и калкулация, която може да доведе до огромни финансови загуби и до съответно, не толкова големи, за други компании. Едни ще бъдат поставени в една позиция, други - в различна позиция. И всичко това зависи от един съд, който ще каже: Ето, това е датата.

Нали разбирате колко е трудно един съдия да определи дата, от която да зависят едни около 850 млн. лв., колкото е размерът на осчетоводените цесии?

- Какво ще стане с тези цесии, които са след датата на несъстоятелността?

- Ако приемем, че до датата 30 септември са осчетоводени 200-300 млн. лв., доколкото съм чувал, това означава, че цесиите за тях ще са редовни. Обикновено те са по модела: Имам депозит, конкретна сума, да речем 1 млн., цедирам го на някой, който има кредит срещу някакво сконто в зависимост от конкретния договор и договорът се изпълнява, когато това бъде осчетоводено. Финансовите условия по някои от тези цесии даже са изпълнени.

И в един момент страните са в позиция, че ако се приеме, че цесията е преди датата на неплатежоспособност, техните отношения ще останат в сила, обаче ако е след тази дата, трябва да ги предоговарят наново. Нали разбирате какво ще се случи?

Примерът, който ви дадох по-горе беше за човек, който има депозит и неговата фирма има задължение. Елементарен, сравнително лесен случай. Но ако този, който има депозит, е различен от този, който има кредит, тогава вече става един двустранен договор между контрагенти, които имат права, задължения, неустойки и всичко друго, за което са се договорили. И в един момент ако това не се осчетоводи, като цесията се обяви за недействителна поради това, че синдиците започват кампания срещу всичките тези цесии, какво се случва тогава?

Ти се намесваш в правната сфера на две лица и объркваш тотално нещата и създаваш един генерален, потенциален проблем за в бъдеще и то за много години, не само между имуществото на банката, което се разпределя, но и между две страни, които са се договорили по някакъв начин. Нещата са сложни, но те са неизбежни.

- Според вас, коя би била най-подходящата дата за несъстоятелност на КТБ?

- В никакъв случай няма да ви кажа, че това трябва да бъде датата, на която банката беше поставена под особен надзор (б.р., 20 юни 2014 г.). Впрочем, ако тези две дати съвпаднат, тогава проблемът с цесиите въобще няма да стои - всички цесии ще са недействителни. До една. Но ако тази дата се изтегли на 30 септември, една трета от цесиите ще бъде действителна, другите две трети - не. Ако се изтегли на 30 октомври, сигурно съотношението ще е по-голямо.

Ако се установи, че неплатежоспособността на банката е от датата, когато й беше отнет лицензът (б.р., 6. ноември 2014 г.), тогава нещата вече са ясни - всички цесии са редовни.

И тук това е един обществен интерес, който е свързан с една огромна сума - близо 1 млрд. лева. Но нещата не са никак прости. Това създава условия за юридическа работа на адвокати за години напред.

- И все пак, спешно приетите промени в Закона за банковата несъстоятелност нали бяха точно в този дух - да да не се признават цесии, които са извършени след поставяне на банката под особен надзор?

- По-скоро, законът промени статута на квесторите с този на синдиците в периода на особен надзор. Защото квесторите имат по-ограничени права от синдиците.

Като всяка една промяна, правена набързо, на коляно, за да удовлетвори някаква обществена необходимост в момента, тя не може да бъде изпипана на 100%. Правото и законите са бавни инструменти и действия, които не реагират незабавно на обществените промени и необходимости.

Изведнъж се чува, че са се случили едни цесии, които са ощетили Фонда за гарантиране на влоговете в банките с 800 млн. лв. и много бързо се приема едно законодателство, което трябва да намали тази сума - от 800 да станат 300 милиона. Т.е. половин милиард лева да бъде разпределен по друг начин.

В единия случай ще загубят фирмите и физическите лица повече, а ще спечели държавата. В другия случай, ако цесиите бъдат признати, те ще загубят повече, но ще спечели държавата. Трябва да има някакъв баланс, който е трудно като юрист да ви кажа къде точно е.

- Каква е дилемата?

- Фирмите казват: Ние като си загубим парите, ще уволним хората, ще фалираме, защото не можем да работим, и ще създадем проблем за държавата, защото всички тези хора отиват на социални помощи.

Но от друга страна държавата казва: Да, но ако ние бъдем ощетени, фондът за гарантиране на влоговете ще намали ресурсите си и ние трябва да теглим нов държавен заем, който всички да изплащаме заедно.

И тук въпросът е: Кой трябва да го плаща това - дали всички заедно, защото когато теглим държавен заем, това се отразява на всички които плащат данъци, или на една малко по-ограничена група хора и фирми, които са правили някакъв бизнес, но не са били достатъчно гъвкави и не са разбирали накъде отиват нещата. Т.е. кой е по-привилегирован, и кой - по-малко, от обществено-политическа гледна точка.

Останалото... Правото е един инструмент на политическата класа, която в случая се възползва от него. Приема един бърз закон, и с него възнамерява да преуреди отношения, свързани с голяма сума пари. Всичко се прави с оглед да бъде защитен обществения интерес, но той може да бъде тълкуван и в двете посоки.

- Какви според вас са причините за фалита на КТБ, все пак, от средата на 90-те години на миналия век нямахме подобен прецедент с такава голяма, структуроопределяща банка?

- Виждането на прокуратурата за случая КТБ е, че това е една пирамида, която се разраства до момент, в който губи основата си, защото няма достатъчно ликвидност, и в един момент се срутва. Защо се е срутила и как е причинено това нещо, има различни версии. Едните са, че умишлено се е срутила, теза на основния собственик на банката Цветан Василев е, че прокуратурата е нанесла тези вреди...

Факт е, че действително тази банка е нямала достатъчна капиталова адекватност и база, за да може да реагира на всичко, което се случва в една държава. Знаете приказката - с вестник какво може да се убие - муха или банка. Когато започне да се пише по една тема, когато се преекспонира в медиите и всички тръгнат да си теглят парите, после всяка банка в света приключва.