Андрей Гюров е първият кандидат от две десетилетия насам, който демократичната общност „сама поиска и наложи“, заяви председателят на ДСБ Радан Кънев в интервю за БНТ. По думите му именно този „шаблон отдолу нагоре“ е рядък в българската политика, а по време на мандата си като служебен премиер Гюров е изградил за много българи образа на „модерния демократичен президент“ – контрапункт на модела на еднолично управление, който според него се формира около Румен Радев.

"За първи път от повече от 20 години има кандидат, който нашите избиратели поискаха и до голяма степен убедиха да се кандидатира, и ни го наложиха. Този шаблон отдолу нагоре много рядко се случва. Този път се случи", каза Кънев. "По време на мандата си като служебен премиер Андрей Гюров създаде за много българи образа на модерния президент – модерния демократичен президент, в голяма степен контрапункт на създаващото се еднолично управление по модела на Радев."

Кънев определи подкрепата за Гюров като „много сериозна и автентична“ – от центъра до десницата, обединена от ясна проевропейска позиция и дълбока вяра в конституционната демокрация. Той подчерта, че демократичната общност защитава модела на баланс и разделение на властите, в който опозицията има ролята да критикува и да поставя рамки на управлението, за да не се „самозабравя“. Според него именно така обществото се движи напред и успява да гради консенсус.

"Много сериозна, много автентична подкрепа от центъра до десницата, хора, които са обединени от една много категорична проевропейска позиция, които дълбоко вярват в конституционната демокрация. Това е общество, което има баланс на властите, има разделение на властите, в което властта уважава опозицията, опозицията критикува властта и така я слага в рамки – не ѝ дава да се самозабрави. По този начин обществото се движи напред. И в рамките на конституционната демокрация то умее да гради консенсус", добави Кънев.

По отношение на кандидатурата на Илияна Йотова Кънев отбеляза, че тя не е хипотеза, а действащ президент, което поставя страната в ситуация, в която Радев управлява с голямо парламентарно мнозинство, а Йотова не изпълнява ролята на коректив. Тази „суперконцентрация на власт“, по думите му, парадоксално разделя обществото, вместо да създава условия за консенсус, какъвто силните правителства могат да си позволят – „както направи Костов“.