Спрете ги! Те нямат оценъчни способности да разберат, че животът не е забавно видео, на което просто да се смееш. Че животът е висшата ценност на тази планета.

Нямат ги. Не могат да мислят - точка. Защо да си приказваме глупости...

Доказват го изследванията на PISA (които всяка година предизвикват изблици на нацупена българщинА), доказват го и непрекъснато случващите се безумия.

Като това нощес: да качиш приятелите си в колата и просто да ги убиеш. За теб това са две хилещи се с теб аверчета, за някого това са двете му деца. Но ти си достатъчно глупав, за да не можеш да си дадеш сметка...

И между другото, за твоите родители ти пък си тяхното дете - на 18, да, физически живо, но вече живеещо с етикета на човек, прекършил два други живота. Поне на мен това ми звучи като проблем – на тях, не съм съвсем сигурен.

Спрете ги някак – у дома си, с разговори, с любовта и емпатията си, макар да съзнавам, че сме пропуснали страшно много. Отчайващо много...

Доказва го онзи тъпунгер (извинете за френския), който се снима, докато шофира в насрещното надрусан и докато го арестуват, а после псува Съдебната охрана. Е, какво стана – наигра ли се? Как си, Стояне – имаш ли нещо да кажеш на десетките хиляди по-ограничени и от теб, които гледат лайв стриймванията ти?

Дъно след дъно – живеем в нещо като „Ергенът“, само че с фокус не върху... таковането, а върху убиване и насилие.

Трябва да бъдат спрени.

Трябваше да бъдат спрени хора като тийнейджърите от Пловдив, които – нали не мислите сериозно, че са имали най-малка идея какво е да отнемеш човешки живот. Просто видео, на което после да пада „лайкване“... Тези хлапета имат такива тежки дефицити, че ако бяхме нормално общество, щяхме да ревем всички – не само те и близките им.

А иначе самите „юначни“ убийци после реват в съда и молят за разрешение да прегърнат тате.

Да, тази история е толкова жалка, че за оплакване е не само убитият бедняк от Кричим, а още повече убийците му, които за тяхно нещастие са живи и здрави.

И още нещо: страхът от наказанието, което обещава законът, сам по себе си няма да ги спре. Още по-малко с най-първичния вик, откъртващ се от гърлото на всеки пострадал или загубил близък - да се „накървавява“ още и още Наказателният кодекс, за всичко и за всеки при най-дребната глупост да има „до живот без замяна“. Не стигат другите злини, ами и има достатъчно долни политици, които – за да се харесат – им го обещават. И често го осъществяват.

Питайте някой с един, с половин семестър „Право“ дали е нормално разплаканите майки и който вика най-силно под прозорците на съда, да решава присъдите. Това е (почти) наполовина толкова порочно, колкото и самото извършено престъпление.

Страхът от закона трябва да е последният страж. Най-най-последният възможен, който да те пресрещне по пътя към затвора или гробищата – когато всичко друго сме пропуснали. Когато сме се провалили – не само хлапетата от Младежкия хълм, не само Стоян гламавия „инфлуенсър“ и не само шофьорите на по 18 г., станали убийци на най-близките си.

А всички ние.

И това трябва някак да спре.