Тя е един от най-обичаните съвременни автори на художествена литература и неуморим „търсач на изгубени истории“, а всяка среща с нейна книга е събитие.  

С глобалните си бестселъри „Сол при солта“, „Пепел в снега“ и „Трябва да те предам“ Рута Сепетис се утвърди като повелителка на историческата проза, а с вълнуващото си гостуване в България доказа, че е любимка и на родната литературна публика.

Сега талантливата писателка се завръща с нов изкусен исторически роман – този път потопен в рагтайма на Бурните 20 години на миналия век в Америка!  

В духа на вечната класика на Фицджералд „Великият Гетсби“ и мистериите на Агата Кристи, „Богатство от пясък“ е пищна история, окъпана в джаз, ар деко и загадъчен блясък.

Детройт, 1927 година. Моторният град е декор на ексцентрични партита, подземни гангстерски войни и сблъсъци между богати династии.

Марджъри Ленокс е най-малката дъщеря във фамилията на автомобилни магнати, произвеждащи стъкло. Империя, изградена върху пясък, която заплашва да се срине всеки миг под напора на семейни интриги и манипулации.

Докато семейството ѝ лелее за богатства, влияние и безупречна репутация, Марджъри, която кара платовете да танцуват с великолепните си дизайни, мечтае за изкуство и независимост.

Когато получава възможност да се присъедини към строго ексклузивна артистична резиденция за жени творци, финансирана от загадъчен благодетел, Марджъри вижда шанс да избяга от клетката, в която семейното имение в Грос Пойнт се е превърнало, и да полети към свободата си.

Но величествената фасада на къщата, в която попада, крие обезпокоителни тайни. Всички участнички трябва да се подчиняват на строги правила и да не напускат пределите на имението. А фигурата на човека, който стои зад всичко това, сякаш дебне отвсякъде като призрачен фантом.

Усукана в спиралата на мрачни разкрития за лъжи, измами и престъпления, Марджъри ще трябва да реши: Докъде е готова да стигне, за да разбие оковите, които обществото поставя на жените, дръзнали да поемат по свой собствен път?

Рута Сепетис в София. Снимка "Сиела"

Вдъхновен от реални дълго премълчавани истории от Златния век на родния за авторката Детройт, „Богатство от пясък“ е театър от живи образи, цветни мизансцени и майсторски обрати.

Рута Сепетис брилянтно претворява епохата на едно общество, опиянено от собствения си вихър. И за пореден път дава глас на безгласните, сътворявайки разкошен разказ за свободата, дързостта и силата на мечтите.

* * *

Из „Богатство от пясък“ от Рута Сепетис

Снимка "Сиела"

1927 г.

ГРОС ПОЙНТ, МИЧИГАН

1

ВИНАГИ НИ НАБЛЮДАВАТ

Дърветата – те винаги ни наблюдават.

Полицаят се взира в Марджъри озадачено.

– Да не сте пили, госпожице Ленокс?

Тясната приемна на участъка кънти от тракането на пише­щи машини под кръгове треперлива светлина. Марджъри седи, крехката ѝ фигура се губи в гънките на огромната полицейска риза. Кестенявото ѝ каре обрамчва широко отворени очи, под­чертани с тъмен, опушен грим. Тя наблюдава как объркването на полицая постепенно се стопява и се сменя с добре познатата ѝ осъдителна гримаса. Не е пияна. Просто е едно чалнато бога­то момиче. Кадифена принцеса, разглезена от родители, твърде заети, за да ѝ обръщат внимание. Марджъри бързо се навежда напред, за да възрази.

– Господин полицай, станало е недоразумение.

Под мишниците на униформата на помощник-шерифа се разливат тъмни кръгове от лятна пот. Хриптящият вентилатор върху стола в ъгъла не носи никакво облекчение, само разклаща лепкавата жълта лента за мухи, увиснала над бюрото.

– Недоразумение. Разбира се.

Той посяга към цигарите си, а погледът на Марджъри се стрелва към отворената папка на бюрото му. Вижда имената на брат си и двете си сестри, подредени едно под друго. О, небеса. Да не би историята с мармота да се е разчула? Тя поглежда табел­ката с името му.

Фут.¹

Съществуват много видове стъпала. Боси, с чорапи, с мазо­ли – а какви ли са на този човек? Марджъри го оглежда внимател­но и кима с тиха увереност. С чорапи. Широки и плоски. С къси пръсти. По-скоро практични, отколкото философски. Трябва да го има предвид.

Полицаят изпуска едно призрачно кълбо дим и възобновява разговора.

– Значи, дървета. Бихте ли пояснили, госпожице Ленокс?

– Да, позволете да ви обясня. Дърветата са спътници, мълча­ливи свидетели.

– Не схващам смисъла.

– Природата не е длъжна да има смисъл. Тя е дива и изрази-телна.

– Е, това, което вие наричате „изразително“, семейство Хар­дуик нарича непристойно. А и да знаете – тези артистични глу­пости може и да минават в центъра, но това е Грос Пойнт, не Детройт.

В този момент шумна суматоха разцепва стаята и в приемна­та нахлува жена.

– Чет! – възкликва Марджъри.

Девойката с буйна кестенява коса и размазано прасковено червило издърпва празния стол до Марджъри и се настанява.

– Това е сестра ми Чет – казва Марджъри.

– Срещали сме се – измърморва полицаят.

– Да. Вие ме нарекохте мародерка.

Чет му подава ръка над бюрото за поздрав.

– Шарлот Ленокс. Приятно ми е да се срещнем отново.

Тя оглежда бюрото и посочва преспапието.

– Ей, това е ново. Харесва ми. Бръмбар в стъклена гробница, нали? Когато умрете, ще го купя на разпродажбата на имуще­ството ви. Децата ви ще имат нужда от пари.

Полицаят въздиша и поклаща глава.

– Ах, семейство Ленокс. Титаните на предните стъкла.

– Титаните на стъклото – поправя го Чет.

– Да, да. Самопровъзгласената династия на Детройт. – Той поглежда папката пред себе си.

– Запознах се с брат ви. Беше пиян във фонтана на голф клуба. А сега и по-малката сестра. Цялото ви семейство ли е тол­кова чалнато?

– Зависи какво разбирате под „чалнато“.

Чет посочва цигарата му.

– Може ли?

– Заповядайте – кима той. – Колко такива умници сте в се­мейството?

– Четирима – казва Чет, докато дърпа от цигарата. – Фак­тически Марджи ми е полусестра. Но ето ви една гореща следа – най-голямата ни сестра Сесил е бъдещ гангстер. Направете ус­луга на света и я пратете в „Синг Синг“.

– Бъди мила, Чет – въздиша Марджъри. – Не е виновна Се­сил. Всяко котило си има любимец.

Тя се обръща към полицая.

– Както бе отбелязано, аз съм полусестра. Най-малката.

– Да – казва полицаят. – Бях новобранец, когато почина първата съпруга. Трагична мистерия.

Чет се вцепенява.

– Можем да пропуснем прелюдията. Бихте ли ми разказали какво става тук?

– Рожденият ден на Хелън е – пояснява Марджъри. – Мина­лия месец бурята унищожи любимия ѝ клен в задния двор. Както се опитвах да опиша на полицай Фут, дървото беше нейният на­блюдателен спътник и загубата му я докара до пълно отчаяние. Затова като подарък за нея, исках да заменя дървото ѝ за един ден.

Марджъри се изправя и смъква огромната полицейска риза от раменете си. Отдолу е покрита с листа.

Чет вдига рамене.

– Сестра ми е тук, защото е дърво?

Някъде от залата се разнася възхитено подсвиркване.

– Тук е, не само защото е налепена с листа, но и защото гърдите ѝ се виждат.

– О! – кима Чет. – Не бях забелязала.

– Разбира се, че не си – казва Марджъри. – По ствола на всяко дърво има гъбки. И моите уважения, господин полицай, но не съм „налепена с листа“. Облечена съм в ръчно ушита туника, покрита с листа. Сама я изработих. – Тя сяда.

– Сестра ми е бъдеща дизайнерка – кима Чет.

– Е, семейство Хардуик е на мнение, че тя е бъдеща нудистка и трябва да ѝ бъде повдигнато обвинение в неблагопристойно излагане на показ.

– Обвинение ли? – учудва се Марджъри.

– Да. Имате и предишни провинения – казва полицаят.

– Провинения? – Очите на Марджъри проблясват. – Какво точно имате предвид?

– Предишни инциденти. Предходни оплаквания в полиция-та – пояснява полицаят. – Откъде мислите, че познавам фами­лията ви?

– Това е нелепо – смее се Чет. – Готова съм да се обзаложа за преспапието ви, че няма нищо такова.

– Нима? – Полицаят повдига папката. – Срещу любимата ви сестра е подадена жалба за това, че е вкарала пони през входната врата и го е качила по вътрешното стълбище на едно имение на Лейк Шор Роуд.

Марджъри кима.

– Разбира се, че го направих. Джудит беше много болна, на легло, и ѝ липсваше понито. За какво са приятелите, нали, Чет?

– Трябва да разберете – казва Чет на полицая. – Марджи е из­ключително предана приятелка. Само ми се иска нейните „прия-телки“ да бяха също толкова лоялни към нея.

– Е, и животното не се е оказало особено лоялно – казва по­лицаят. – Родителите на Джудит са подали жалба, че понито е оставило подарък върху ценния им персийски килим.

– О, моля ви – казва Чет. – Трябваше да я подадат заради за­страховката. – Тя маха с ръка. – Нямате нищо.

Полицаят поглежда двете жени.

– Така ли? А това? Инцидентът в Института за изкуство в Детройт?

Чет трепва. Марджъри свежда поглед към скута си.

– О, случаят с Питър. Клетият Питър.

Питър. Поредното недоразумение.

Марджъри поема дъх и бавно вдига поглед.

Когато хората я разбират погрешно, те я подценяват.

От другия край на полицейското управление се чува глас, който вика полицая. Той става и посочва папката.

– Не мърдайте. Връщам се след малко.

Жените го наблюдават, протягат шии, за да видят силуета на полицая, който разговаря с една висока тъмна фигура зад матово стъкло.

Марджъри се взира в неясния образ на мъжа зад стъклото. Веждите ѝ се извиват в стрели.

– С кого говори?

– Не знам – отвръща Чет. – Имаш късмет, че бях вкъщи, ко­гато се обади. И дядо беше там. Вероятно той е дошъл.

– Не. Твърде висок и строен е за дядо.

Марджъри свива ръцете си в скута. Гласът ѝ притихва.

– Роклята ми. Това е просто една туника, Чет. Мислех, че Хелън ще се зарадва.

– Как изобщо можеш да смяташ Хелън за приятелка? По­зволила е на родителите си да извикат полицията.

– Майка ми знае ли?

– Не. Лайла още беше на тенис, когато се обади. Но поло­жението е лошо. След инцидентите с понито и Питър татко не­прекъснато повтаря, че търпението му е на изчерпване. Твърди, че ти трябват дисциплина и ред.

Марджъри върти очи и взима цигарата от сестра си.

– Повтарям отново и отново, че не ставам за колеж.

– Не колеж. Манастир.

– Манастир! Много благородно, но никога няма да ме прие-мат. В черно изглеждам ужасно, а животът без шампанско звучи направо нечестиво. О, Чет, баща ни не бива да разбира за това… за моите гъбки. Мога да бъда дисциплинирана и подредена. Просто е ужасно скучно.

– Като говорим за скука – довечера в клуба ще се проведе ежегодният „юнски бум“.

Марджъри се мръщи при тази мисъл. Омар в сметанов сос, подправен със семеен скандал.

Тъмните силуети зад стъклото се раздвижват. Вратата се от­варя и се показва главата на полицая.

– Госпожице Ленокс. Свободна сте да си вървите.

– Видяхте ли? Династията на Детройт! – крещи Чет на поли­цая. После се изправя. – Дядо сигурно е задействал връзките си.

Марджъри поема бавно дъх и търси с поглед дядо си в ко­ридора. Но отдалечаващата се фигура, която забелязва, не е той. Почти би се заклела, че е… Не. Невъзможно. Не може да е той. Може ли? Никой не го е виждал повече от година. Но ако е той, това би обяснило загадъчния предмет, който наскоро се появи в спалнята ѝ. У нея се надига вълнение. Фигурата изчезва, но като капка смола от кората на дърво, се появява нещо друго.

Надежда.

Чет разглежда бръмбара, затворен в стъкло.

– Колко е изящен. Мъртвите му крачета са леко присвити под него, сякаш се е подготвил за удара.

Тя се обръща към Марджъри с широка усмивка.

– Полицай Фут не е лош. Но искрено се надявам да умре – казва тя. – Наистина искам това преспапие.

---

¹ Foot – името на помощник-шерифа означава „стъпало“ на английски. – Бел. прев.