Европейската комисия одобри днес четвъртото искане на България за плащане по националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Оценката на ЕК показва, че България е изпълнила удовлетворително 23 от общо 26 етапа и цели, заложени в решението на Съвета на ЕС. Реформите и инвестициите, свързани със заявката за плащане, обхващат ключови области като борбата с корупцията, цифровизацията на административното правосъдие, професионалното образование и обучение, подкрепата за малките и средните предприятия (МСП), устойчивия транспорт, декарбонизацията и възобновяемата енергия, земеделието и извънболничната помощ.

Сред основните мерки, отчетени от Брюксел, са промените в антикорупционната рамка. Те включват приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима антикорупционна комисия, която да предотвратява и противодейства на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. Част от пакета са и нови правила за регулиране на лобистката дейност.

В енергийния сектор Комисията отчита мерки за декарбонизация, включително подобряване на корпоративното управление на държавните енергийни дружества. Като важна стъпка е посочено преструктурирането на Българския енергиен холдинг (БЕХ) с цел да се избегне рискът от кръстосано субсидиране на дейности, свързани с въглищната енергетика, и структурата му да бъде съобразена с бъдещите нужди на енергийния пазар.

Създаден е и Национален фонд за декарбонизация, който ще подпомага мерки за енергийна ефективност на сградите. Назначен е управител на фонда и са приети правила за неговата работа.

В областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е отчетена подкрепа за близо 1400 домакинства за изграждане на соларни системи за битова топла вода или фотоволтаични инсталации за производство на електроенергия.

Сред изпълнените ангажименти е и сключването на нов договор за обществен железопътен транспорт, който цели подобряване на качеството на услугата, по-добра достъпност и привличане на повече пътници. Отчетени са и законодателни промени за насърчаване на транспорта с нулеви и ниски емисии, включително правила за електрическа мобилност и зони с ниски емисии.

Въпреки положителната оценка обаче ЕК посочва и неизпълнени ангажименти. Един от етапите, свързан с влизането в сила на законодателство за водоснабдяване и канализация, не е изпълнен в пълен обем.

Освен това България е декларирала, че все още не е изпълнила една от целите, свързана с подкрепата за културния сектор. Страната планира да приключи изпълнението ѝ до крайния срок - 31 август 2026 г.

Комисията отбелязва и проблем с формулировката на един от етапите, свързан с обществения транспорт. Според Брюксел текстът не е достатъчно ясен и българските власти са поканени да подадат мотивирано искане за промяна на плана.

България ще получи допълнително време за изпълнение на оставащите ангажименти, като междувременно ще може да получи частично плащане за вече изпълнените етапи и цели.

Процедурата следва правилата на регламента за МВУ и насоките за прилагане, публикувани от ЕК на 21 февруари 2023 г.

Следващата стъпка е предварителната оценка да бъде изпратена до Икономическия и финансов комитет (ИФК), който разполага с 4 седмици, за да изготви становището си.

Успоредно с това Комисията вече е уведомила България за причините, поради които смята, че един от посочените етапи не е изпълнен удовлетворително. Българските власти разполагат с едномесечен срок за отговор.

Ако след получаването на българската позиция ЕК потвърди оценката си, че съответният етап и цел не са изпълнени, тя ще спре част от плащането. Размерът на задържаната сума ще бъде определен според значимостта на неизпълнения ангажимент и съгласно методологията, описана в съобщението на Комисията от 21 февруари 2023 г.

България ще има срок до 31 август 2026 г., за да изпълни оставащите ангажименти. При успешно изпълнение спрените средства ще бъдат освободени.

Изплащането на средствата за вече одобрените етапи и цели може да започне след положително становище на ИФК и след приемането на официално решение за плащане от Европейската комисия.

Пеканов: Промяната продължава, но този път с истински резултати, а не с ала-бала

Новината, че ЕК даде зелена светлина за плащането бе определена от вицепремиера Атанас Пеканов като "жизненоважна глътка въздух за бюджета на страната". На брифинг в Министерския съвет той обяви, че сумата е "близо 1 милиард евро".

Ключово, за да получи България средствата, беше приемането на антикорупционния закон и по темата върховенство на закона. "Тук искам специално да благодаря на премиера Румен Радев за свършеното, за поетия политически ангажимент, ясно заявен също така на срещата с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен" - заяви още Пеканов. Добави към благодарностите министрите на правосъдието и вътрешните работи и най-вече на народните представители от "Прогресивна България" и останалите парламентарни групи, които са подкрепили законите.

Припомняме, че новият Закон за Комисията за противодействие на корупцията, както и измененията в НПК,  главния прокурор, бяха изготвени от екипа на служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов, съгласувани с Европейската комисия, минали през едномесечното обществено обсъждане и оставени на редовното правителство само да ги внесе за гласуване в Народното събрание. Конкретно законът за КПК пък бе заимстван от Янкулов от оставения му от един от неговите предшественици като служебен министър - Крум Зарков, днес лидер на БСП. Така на практика мнозинството бързо ги прие и влезе в сроковете по ПВУ за тях. 

Промяната продължава, но този път с истински резултати, а не с ала-бала" - "хвърли камък в градината" на ПП вицепремиерът.

И после все пак се сети да благодари на стари (неназовани) правителства, на кабинета "Гюров", поименно и на вицепремиерката в него Мария Недина, които успяха да договорят отсрочка за приемането на реформите извън заложените срокове.

Пеканов определи като безобразие политиката на Министерство на финансите до момента да не се осигури ликвидност за проектите по ПВУ, които са изпълнени от бенефициентите (както е известно, новата власт аргументира вдигането на тавана на дълга с до 3,8 млрд. евро и с разплащания по плана). 

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.