Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Навръх празника на Конституцията – 16 април – дойде добрата новина, че правителството застава зад идеята за конституционни поправки в съдебната сфера. Този извод беше неизбежен – без тях смислена съдебна реформа не може да се случи поне при сегашната „констелация“ по върховете на съдилища и прокуратури. Накратко, упоритостта на Христо Иванов, добрата преценка на Борисов, и наличието на критична маса разумни фигури в правителството в други ресори – Бъчварова, Кунева, Калфин, Дончев и т. н., дадоха резултат. Много е важно добрата заявка да бъде доведена докрай, обаче: предпоставки и ресурси за това има, тъй като идеите, които се обсъждат са реалистични и полезни:

1) ВСС не може просто да продължи мандата си в настоящия си състав. Основният дефект на този орган се оказа неспособността му да осъществява сериозен контрол над висши магистрати – и по отношение на съда, и особено по отношение на прокуратурата. ВСС беше инертен и неефективен при скандалите със случайното разпределение на дела, а трябваше френският посланик да вдигне пелената зад явно систематични проблеми с рейдърство на фирми през съдилищата, за да се задейства по случая „Ченалова“. Още по-тежко стои въпросът с контрола на прокуратурата. Тези дни стана ясно, например, че „Костинброд“ е бил една голяма димна постановка, в чиято хореография прокуратурата взе дейно участие както в деня за мълчание, така и с последващи тв презентации на „грандиозна изборна манипулация“. Такава явна намеса в политически процес по време на избори е огромен „грях“ на ръководството на прокуратурата – дотук, обаче, ВСС няма адекватна намеса като разследване на случая и съответните дисциплинарни санкции. Същото важи и за прокурорските гастроли из КТБ (или около нея), които предшестваха фалита на банката (а някои дори биха казали, че го предизвикаха);

2) Новият ВСС ще бъде разделен на два панела, като в първия – съдебен - ще доминират съдии (6) спрямо (5) членове от парламентарна квота. В прокурорския панел – обратното:  парламентарната квота ще е с един повече от избраните от прокурори и следователи. Това е добро решение, но, за да заработи истински, необходимо е да се промени и начинът на избиране на членовете на ВСС: магистратите трябва да си ги избират пряко, като се намали влиянието на ръководните звена в издигането и селекцията. Съдии и прокурори трябва да номинират и избират своите кандидати в открит и публичен процес, в който качествата на предложенията са обект на аргументирана дискусия. По този начин самата гилдия ще поеме отговорността и ще се намали възможността за влияние от лобистки, масонски и всякакви други кръгове. Изборът на парламентарната квота също трябва да се случи след публични дебати – самата сложност на управляващата коалиция от тази гледна точка е добра новина, защото ще позволи да се огледат кандидатите от всички възможни ъгли;

3) Необходимо е да се прецизират и разширят правомощията на ВСС и Инспектората в областта на дисциплинарната политика, а защо не и в разследването на казуси на корупция. Тези органи и сега имат доста правомощия, но не ги използват – свенливи са по отношение на висши магистрати на принципа „гарван гарвану...“. Много е важно от парламентарната квота да бъдат избрани такива хора, които не страдат от подобна свенливост. В крайна сметка, не всичко опира до промяна в институции – човешката почтеност и смелост са основни добродетели, без които нещата трудно ще се случат;

4)  Възможно е Главният прокурор да представя годишен доклад в НС, който да става обект на дискусия. Още по-важно е в прокурорския панел на ВСС такива изслушвания на политиката на прокуратурата да стават редовно, а оттам да се дава публичност на приоритетите в наказателното преследване, ресурсите, насочени към определени видове престъпност и пр., и пр. Това би бил един „мини“ и индиректен парламентарен контрол, който в момента отсъства и създава впечатлението за безотчетност и произвол.

5) Разделянето на съда и прокуратурата има смисъл, защото най-накрая съдиите няма да могат да се оправдават, че някой им пречи. Едно внимателно вглеждане в т. нар. румънски модел навежда на мисълта, че там основната промяна се е случила не толкова в прокуратурата, отколкото при съдиите. И при нас, и при тях, има сходен на брой повдигнати обвинения за корупция по високите етажи на властта. Докато осъдените при тях са над 90%, при нас такива няма. Възможно е всичко да се стовари у нас като вина на следствие и прокуратура и да се твърди, че те внасят негодни обвинителни актове. Но обяснението е по-сложно. И в Румъния ситуацията е била същата, докато шеф на върховния им съд не става магистрат, който преди това е работил в антикорупционната прокуратура. И чудо! След това, обвинението започва да печели делата си масово. Без да се изпада във вулгарни опростявания, трябва ясно да се каже, че и от съдиите се изисква кураж, почтеност и компетентност, за да застанат срещу силните на деня. Нашите съдии ще получат още по-перфектни институционални възможности и предпоставки за такова поведение (не че и сега нямат достатъчно добри): да видим дали най-накрая ще се възползват от тях, за да си свършат работата.  

Това е ситуацията откъм съдебната система. Политически нещата също стоят добре. Една конституционна поправка би консолидирала управляващото мнозинство и би поставила под натиск опозицията. Опозицията или ще трябва да подкрепи популярни и очевидни по своя характер мерки, или да им се противопостави с като цяло слаби, лобистки, масонски или направо задкулисни аргументи. Ето един подобен аргумент, който със сигурност ще бъде завъртян: „необходимо е Велико народно събрание“. Не е. Нищо в предложенията по-горе не нарушава балансът между властите, а просто внася ред в съдебната власт и осигурява по-добра вътрешна отчетност и форми на контрол. Но словосъчетанието „ВНС“ поне ще може да се използва като лакмус за контра-реформатори.

И накрая - за гражданската отговорност, но не тази за колите, а по-важната. Всеки има право, а често дори задължението да се съмнява в намеренията на управляващите. Обещаното не е като даденото и пр. Но това, което е добро като заявка, трябва да се окуражава и подкрепя. Тази подкрепа допълнително задължава и обвързва политиците, прави невъзможно или поне прекалено скъпо евентуално последващо отмятане. Ако при обявяването на определена мярка всеобщата реакция е скепсис и незаинтересованост, цената за политика от последващо отмятане от нея става нищожна: „е, щом пък толкова не ви е важно, и аз няма да заложа много на нея“. Това са нормалните механизми на управление, което зависи от обществена подкрепа – т. е. демокрация. 

Тук има интересен парадокс – колкото повече не вярват на политиците, толкова по-лесно за тях е да се отмятат или просто да не вършат нищо. В крайна сметка, ако това е масовото очакване, защо политиците да „разочароват“ електората като вървят срещу него? Този парадокс може да бъде наречен „капан на ниското доверие“. Противодействието на този капан не се състои в бодрящина и инфантилни илюзии. Просто доброто – когато се появи - трябва да се окуражава, а това, което не е добро – да се критикува, отхвърля и пр. Останалото е търпение – при най-дългия вариант за три години и половина, считано от днес.

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да намерите ТУК.

Ключови думи

Коментари

Много приятна изненада е този анализ, поне за мен. "Просто доброто – когато се появи - трябва да се окуражава, а това, което не е добро – да се критикува, отхвърля и пр." - Да, и пак да!

Да кажем

ГЕРБ за пореден път ще обърне палачинката въпреки това което гласува като промени в Конституцията.Въпросът е защо.Отговора е пределно ясен.Договорката е Боце - Гоце за отпадане в Конституцията 5 годишната уседналост на кандидат президентката Бокова след неуспешния опит в ООН.ГЕРБ не се посвени да гласува за уж лошата Манолова, която им спретнала Костинброд та няма да гласуват за Бокова, след като Боце се е договорил с Гоце.Ще гласуват и хоро ще играят, а гербериата ще блее.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.