Безконтролните свръхправомощия, които мнозинството в миналия парламент даде на фигурата на особения търговски управител на "Лукойл" (и впоследствие назначи Румен Спецов за такъв), са напът да бъдат орязани.
Това е видно от проект на депутати от "Прогресивна България" за изменения в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Както е известно, дружеството попадна в санкционния режим на САЩ и Великобритания, което наложи и спешното влизане на особен управител. Мнозинството на ГЕРБ, ДПС (Ново начало), "Има такъв народ" и БСП обаче му даде свръхправомощия, в т.ч. да се разпорежда със санкцията на МС с акциите и дяловете, с имуществото, в т.ч. за отчуждаване; да поема финансови задължения.
Веднага след това директорът на НАП Спецов бе посочен от правителството и вписан като особен търговски управител на "Лукойл Нефтохим Бургас", "Лукойл България", "Лукойл Ейвиейшън" и "Лукойл - България - Бункер".
В резултат миналата година швейцарската компания "Литаско", член на групата "Лукойл" и акционер в подразделенията "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и "Лукойл България" ЕООД заплаши тогавашното правителство да използва всички правни инструменти, включително да инициира арбитражно производство пред Международния съд за уреждане на инвестиционни спорове заради "незаконно отчуждаване". Преди няколко дни в тв участие Спецов призна, че в момента има една претенция към България на стойност 3 млрд. евро от страна на "Литаско". "Тази цифра е по-скоро условна, отколкото финална", заяви.
С предложените сега изменениия управляващите предлагат особеният търговски управител да представя ежемесечен отчет за дейността на всяко от управляваните от него дружества на
министъра на икономиката.
В закона в момента е записано и че "не подлежат на спиране, както и на административен и съдебен контрол" актовете на особения управител - най-спорният текст още с въвеждането му от предишното мнозинство. Именно с него вносителите мотивират новите си предложения, с които разпоредителните сделки на особения търговски управител ще може да бъдат обжалвани пред окръжния съд по седалището на лицето с иск за установяване на нищожност. Това ще могат да правят министърът на икономиката, инвестициите и индустрията, прокурорът, Министерският съвет, всеки акционер, съдружник и едноличният собственик на капитала на лицето, опериращо критичната инфраструктура, и на лицето, извършващо съхранение, транспорт или търговия на едро и дребно с нефт и продукти от нефтен произход.
"Административният и съдебният контрол представляват основни конституционни гаранции за защита на обществения интерес, правата на юридическите и на физическите лица, които може да бъдат засегнати от дейността на особения търговски управител. Тези гаранции бяха изрично предвидени при въвеждането на фигурата на особения търговски управител през 2023 г., а поначало те са и присъщи на правовата държава. Отпадането на контрола засяга по недопустим начин конституционното право на защита (чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията). Нарушен е и чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека, който предвижда, че всяко лице има право на достъп до съд при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения. Съществуването на такава правна уредба в националното законодателство е от естество да отблъсне потенциални чужди инвеститори в Република България", мотивират се от ПБ.
Засега остава неясно защо в проекта на ПБ непокътнат в същото време остава текстът, който указва, че актовете на особения управител не подлежат на административен и съдебен контрол.
Очаква се проектът за законови изменения да влезе за гласуване на първо четене в зала другата седмица.
Очаква се обаче също така правителството да смени Спецов.
"Личното ми мнение е, че особеният управител на "Лукойл" трябва да бъде сменен. Още вчера. Румен Спецов не се справя. Беше назначен по странен начин", заяви наскоро депутатът на управляващите и един от говорителите на ПБ по финансовите и икономическите въпроси Константин Проданов.
