Германия ще разработва съвместно с Украйна нови оръжейни системи. За да договори това, в Киев днес пристигна германският министър на отбраната Борис Писториус.
Според него във фокуса е съвместната разработка на "най-модерни безпилотни системи с всякакъв обсег, особено в областта на дълбокия удар (Deep Strike)". Това ще засили сигурността и на двете държави, заяви Писториус.
Под „Deep Strike“ се разбира способността да бъдат унищожавани важни цели дълбоко в тила на противникова държава. Европейските партньори в НАТО все още имат пропуски именно при оръжията с голям обсег. Писториус смята, че тези слабости трябва да бъдат преодолени възможно най-бързо. За това трябва да помогне и украинският боен опит.
Германското правителство се стреми към нови германско-украински съвместни предприятия – т.нар. дружества със смесено участия (joint ventures), каза още Писториус. Чрез специална платформа ще бъдат подпомагани разработчици, които могат да покажат важни иновации.
За да компенсира недостига на далекобойни оръжия, Украйна междувременно е разработила собствени технологии. В петата година от войната с Русия страната вече се смята за един от световните лидери във воденето на война с дронове.
От фронтовия опит са били изведени и нови тактики за използване. Германия наскоро разшири подкрепата си за украинската отбрана. Федералното правителство иска да убеди и частни германски инвеститори да влагат средства в украински оръжейни предприятия и съвместни компании.
За условията на тези инвестиции германското министерство на отбраната организира видеоконференция с представители на украинското правителство. За първи път в нея участваха и банки, фондове и други представители на финансовия сектор.
В средата на април Германия и Украйна подписаха „стратегическо партньорство“ и договориха нова военна помощ.
Сътрудничеството вече трябва да надхвърли чисто военната и финансова помощ, така че и двете страни да печелят дългосрочно.
Беше обявено, че Германия ще финансира договор на Украйна с американската оръжейна компания "Рейтиън" (Raytheon) за доставката на няколкостотин зенитни ракети "Пейтриът" (Patriot).
Освен това с германската компания "Дил дифенс" (Diehl Defence) е договорена доставка на допълнителни пускови установки за системите за противовъздушна отбрана "Ирис-Т" (Iris-T).
Двете страни са се споразумели и за производство на дронове със среден и голям обсег. Планира се създаването на съвместно предприятие с цел доставка на хиляди бройки.
Военната помощ трябва да засили позицията на Украйна. Обявената цел на Германия и останалите съюзници е да осигурят на Украйна възможно най-силна позиция при евентуални мирни преговори с Русия. Москва не трябва да може да диктува условията за мирно решение, което би могло да включва и териториални отстъпки. Междувременно руските войски изпитват все по-голям натиск. През април руската армия за първи път от години е загубила повече територии в Украйна, отколкото е успяла да завземе.
Особено украинските дронове все по-често поразяват цели дълбоко зад фронтовата линия на руска територия. В същото време бойните действия до голяма степен са в застой. Само през април Русия е дала около 35 000 убити и ранени според западни военни оценки.
Експерти обаче предупреждават Русия да не бъде подценявана. Днес изтича тридневното примирие.
Писториус коментира и предложението на Путин Шрьодер да стан епосредник в преговорите за мир с Украйна. Той постави под съмнение думите на Владимир Путин, че войната в Украйна „върви към своя край“. По време на посещение в Киев Писториус заяви, че това може да е поредна руска манипулация. Според него, ако Путин наистина иска край на войната, може просто да изтегли войските си или да започне преговори без предварителни условия. Вместо това Москва отново поставя условия и използва дипломатически сигнали, за да прикрие слабостите си на фронта.
Писториус смята, че руската армия има все по-малко реални успехи и затова Кремъл се опитва да създаде впечатление за готовност за мир. Той подчерта, че именно заради подобни тактики Украйна трябва да бъде допълнително укрепена военно.
Германското правителство също реагира скептично на последните изявления на Кремъл. Говорителят на кабинета заяви, че няма „никакъв съществен напредък“ към мирно решение.
Идеята Шрьодер да стане посредник беше категорично отхвърлена както от Европейския съюз, така и от Украйна. Външният министър на ЕС Кая Калас заяви, че би било абсурдно Русия сама да избира кой да представлява Европа в подобни преговори. Украинският външен министър Андрий Сибиха също подчерта, че Киев не подкрепя подобна роля за Шрьодер заради дългогодишните му връзки с Кремъл и руските енергийни компании.
