Европейският съюз навлиза в поредна енергийна криза, зависим от събития, които не може да контролира. Както отбелязва днес базираната в Брюксел платформа за европейска политика „Ла Матинал юропеен“, надеждите за трайно отваряне на Ормузкия проток остават несигурни, а дипломатическите декларации не превръщат автоматично морските коридори в безопасни. „Реалното движение на корабите е нещо съвсем различно“, напомня Брет Ериксън от американската консултантска компания "Обсидиън риск адвазърс" (Obsidian Risk Advisors). Когато обещанията за отваряне се опровергават в рамките на часове, парализата е неизбежна.

В сряда Европейската комисия ще представи спешния си план за овладяване на енергийния шок: от програма за пестене на енергия – включително препоръка за поне един ден дистанционна работа седмично и ограничения на отоплението и охлаждането – до намаляване на акцизи и субсидии за транспортните разходи. До края на месеца се очаква и решение за допълнителна гъвкавост при държавните помощи, което да позволи на правителствата да покриват до 50% от допълнителните разходи на най‑засегнатите сектори: земеделие, транспорт и енергоемки индустрии. Проблемът е, че тази гъвкавост помага само на държавите с бюджетен простор. За силно задлъжнелите – като например Италия – тя е почти безполезна. 

МВФ предупреждава правителствата да не повтарят грешката от 2022 г., когато само една четвърт от публичните помощи достигнаха до уязвимите домакинства и фирми. Управляващият директор Кристалина Георгиева настоява фискалната и паричната политика да не се движат в противоположни посоки, защото това вече е повишило доходността на държавните облигации и е оскъпило дълга. Или както казва тя: „Това е като да караш с единия крак на газта, а с другия – на спирачката“.

Великобритания, Италия и Франция вече усещат най‑силно удара: според „Файненшъл таймс“ старите PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция и Испания) са заменени от новия рисков триъгълник BIF (Британия, Италия и Франция). Управителят на "Бенк ъв Ингланд" (Bank of England) Андрю Бейли предупреди за „тройна вълна уязвимости“ заради войната в Близкия изток – от държавните облигации до частния кредит.

На фона на тази нестабилност лидерите на ЕС ще се съберат в Кипър в четвъртък, за да търсят общ отговор: от мерки срещу високите цени на горивата до европейски принос за деескалация и гарантиране на свободната навигация в Ормуз. Междувременно ключови държави – Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство – подготвят международна „неутрална“ мисия за защита на търговския трафик след евентуално устойчиво примирие.

Но дори при мир, нормалността е далече. Производството трябва да бъде възстановено, корабите – да се движат свободно, а рафинериите – да заработят. Експертите предупреждават, че всяка стъпка ще отнеме седмици. А най‑големият риск остава недоверието: без убеденост, че споразумението САЩ–Иран е стабилно и че няма да има ирански „пътни такси“, корабособствениците няма да се върнат.

Вторият ключов фактор са застрахователните премии, които вече са скочили с 50%. Както отбелязва анализаторът Стивън Оуенс, в модерните конфликти търговската инфраструктура се превръща в инструмент на войната – понякога дори повече от ракетите. А според британския експерт Радж Аброл премиите няма да паднат, докато застрахователите не са сигурни, че рискът е реално намалял.