По последни данни на Евростат през последните 10 години, макар да се топи, разликата в заплатите между двата пола е 11% - в полза на мъжете. В България процентът е сходен – 12, но за разлика от повечето държави членки, където от 15 години той постоянно спада, у нас варира. Това разказва Нова ТВ по данни на Евростат.

След скок преди 10 години, разликата в заплащането между мъже и жени в България днес отново върви надолу. Има обаче и една държава, в която жените печелят повече от мъжете - Люксембург.

Що се отнася до заетостта, на по-висока такава отново се радват мъжете. Заетостта на европейските мъже е средно 81%, а на европейските жени – 71%. Тази разлика от 10 процентни пункта три държави надскачат почти двойно. Най-съществено е различието между двата пола в Италия, следвана от Гърция и Румъния. Финландия е единствената държава с разлика под 1 процентен пункт, което на практика означава, че там работят почти точно толкова жени, колкото и мъже. В България разликата е 7 процентни пункта.

Какъв е делът на дамите, заемащи някои ключови позиции в обществото, смятани в миналото за изцяло мъжка територия?

И в настоящия парламент на България, и в последното редовно правителство, той е по-малък от средния в останалите държави членки. Докато там и в двата случая една трета от заемащите кресло във властта са жени, у нас - що се отнася до Народното събрание, те представляват една четвърт, а в Министерския съвет са съвсем малко повече. Най-много жени във властта има в скандинавските и прибалтийските държави – там почти половината от всички политици са жени.

Сходна е ситуацията и когато говорим за дами, заемащи ръководни позиции. И тук челните места се държат от същите държави. Нашата страна в тази класация вече е доста напред – пета, с 40% и половина дял на дамите мениджъри, което е с 5% повече от средно колкото са те в Европа. Най-голямата част от жените, заемащи подобна позиция, са на възраст до 39 години.

Делът на жените учени и инженери се покачва с няколко процента в сравнение с този, който наблюдавахме при жените мениджъри, като дори в Латвия - макар с едва 1% - жените, които се занимават с наука, са повече от мъжете. В Дания учените жени са почти толкова, колкото са и мъжете, а България отново е пета, с над 47% дял на дамите в тази област. Според Евростат, делим позицията си с Ирландия.

Но ако разделим страната ни, Северна България се оказва един от районите с най-голяма концентрация на дами, които се занимават с наука в цяла Европа, като дори са повече от мъжете. За пример, медията се среща със заместник-ректора на Русенския университет - доц. Галина Иванова.

Тя е избрала една "предимно мъжка професия", но е награждавана от президента за принос в развитието на компютърните и информационните технологии.  

„Компютърното инженерство не е само мъжка професия. Преди време, когато аз се обучавах, бяхме почти наравно мъже и жени. През последните години обаче наистина се наблюдава една тенденция все по-малко момичета да избират инженерни специалности”, обяснява Иванова.