Ново проучване в САЩ отчита повече негативни, отколкото позитивни нагласи към AI. Данните от ЕС рисуват по-сложна картина: повече приемане на изкуствения интелект на работното място, но и сериозни страхове за работни места, контрол и ежедневна употреба.

Изкуственият интелект вече не е просто технологична мода, а политическа и обществена тема с все по-лош имидж, поне в САЩ. Според последния NBC News poll, цитиран от Gizmodo, 46% от анкетираните регистрирани избиратели имат негативно отношение към AI, 26% - позитивно, а 27% са неутрални. В същото изследване AI се оказва по-непопулярен дори от американската имиграционна служба ICE, като по-негативно са възприемани само Иран и Демократическата партия.

Този резултат идва на фона на все по-широките опасения около изкуствения интелект - от риска за работни места и масовото наблюдение до използването му във войната и огромното енергийно потребление на центровете за данни. В самия материал на Gizmodo се подчертава и известно противоречие: въпреки растящото недоверие, употребата на AI платформи като ChatGPT в САЩ също расте.

В Европа картината е по-малко драматична, но не и еднозначно оптимистична. Специален Евробарометър на Европейската комисия, публикуван през февруари 2025 г., показва, че 62% от европейците гледат положително на роботите и AI на работното място, а 70% смятат, че тези технологии повишават продуктивността. В същото време едва 29% вярват, че AI ще създаде повече работни места, отколкото ще премахне, докато 40% не са съгласни с това твърдение.

Тоест, в ЕС има доста по-голяма готовност AI да бъде приет като инструмент за работа, отколкото като безусловно благо за обществото. Това личи и от друго проучване на Евробарометър, публикувано през февруари 2025 г., според което 38% от европейците казват, че имат доверие в научни изследвания и открития, създадени с помощта на AI, а 25% заявяват недоверие. Иначе казано, доверието не липсва, но е далеч от масово.

Подобна амбивалентност се вижда и в глобално изследване на Pew Research Center от октомври 2025 г., обхванало и редица европейски държави. На него хората в 25 страни като цяло са по-скоро "по-загрижени, отколкото развълнувани" от нарастващата роля на AI в ежедневието: медианно 34% казват, че са по-загрижени, 16% - че са по-развълнувани, а 42% изпитват и двете в равна степен. В Европа тревогата е особено силна в Италия и Гърция, където около половината възрастни казват, че са предимно загрижени от AI.

Същото проучване показва и нещо важно за европейския политически контекст: хората по света имат повече доверие на ЕС да регулира AI, отколкото на САЩ или Китай. Медианно 53% в изследваните страни казват, че имат доверие на ЕС като регулатор на AI, срещу 37% за САЩ и 27% за Китай. В деветте държави членки на ЕС, включени в проучването, доверието към Съюза по този въпрос е медианно 54%, макар и с големи разлики между отделните страни.

И още един важен щрих: според AI Index 2025 на Stanford HAI глобалният оптимизъм към AI расте предпазливо, но именно някои западни държави остават сред най-скептичните. В Нидерландия например само 36% смятат, че AI продуктите и услугите носят повече ползи, отколкото вреди. Докладът отчита и по-общ спад в увереността, че AI компаниите пазят личните данни и че системите им са справедливи и безпристрастни.

Така американското проучване не изглежда като изолиран каприз на политическата конюнктура, а като по-рязка версия на по-широка тенденция. В САЩ недоверието към AI вече се вижда в суров вид. В Европа отношението е по-умерено: хората са по-склонни да приемат изкуствения интелект като помощник в работата, но далеч не са убедени, че той ще донесе нетна обществена полза без сериозни правила и контрол.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".