След месеци на трепетно очакване президентът (2017-2026) Румен Радев да обяви политическия си проект, най-сетне разбрахме поне как ще се казва коалицията, с която ще се яви на предсрочния парламентарен вот на 19 април - "Прогресивна България" (ПБ). По-любопитно от името обаче бе кой (кои) ще е мандатоносител поради факта, че Радев няма време да регистрира собствена партия до изборите. На 2 март най-сетне разбрахме и това. В коалицията влизат "Политическо движение "Социалдемократи" (ПДС), Социалдемократическата партия (СДП) и "Движение Нашият народ". 

Справка кои са мандатоносителите на "Прогресивна България" обаче показва, че те прогресивно са сменяли краските през годините - като се започне, както често започват българските истории, с комсомола, мине се през Българската социалистическа партия, Съюза на демократичните сили, "Продължаваме промяната", после пак БСП, и се стигне до една местна, прекръстена и новопокръстена партия, която лавира между Варна и далечен Кричим.

Кой кой е в новата коалиция, на която засега социологията вещае първо място на вота?

Политическо движение "Социалдемократи"

Политическо движение "Социалдемократи" е регистрирана през юли 2000 г. Основател и първи лидер е Николай Камов, висш кадър на бившата комунистическа партия, депутат, член на тясното й ръководство. През 1997 г. е сред основателите на тръгналата като гражданско движение Българска евролевица, чийто първи секретар става. Председател е небезизвестният, в това число сред феновете на футболния ЦСКА - Александър Томов. Евролевицата влиза в парламента. Няколко години по-късно Камов и Томов се разделят, за да основе Камов ПДС.

Партията води активен живот (за разлика от доста мандатоносители). Участва в местни избори през годините, през 2005-а е в коалиция с БСП за парламента като част от "Коалиция за България". През 2014 г. за председател е избрана Елена Нонева, каквато тя е и до днес. Партнира си на вота тогава пак с левицата - в "БСП лява България".

Обратът на ПДС настъпва през 2021 г., когато става част от коалицията "Продължаваме промяната". По това време, също като Радев днес, Асен Василев и Кирил Петков нямат собствена партия и ползват мандатоносители. Василев обяви платформата за леви цели с десни мерки, привлекателна за ПДС.

Следва обаче разочарование: "За няколко месеца партньорите ни започнаха да провеждат политика, която е в разрез с нашите принципи във вътрешнополитически и външнополитически план. На хартия остана и нашият пакет от законопроекти, който трябваше да намери реализация. Това наложи да се разделим с "Продължаваме промяната" и да продължим напред, отстоявайки нашите принципи, на които не сме изневерили за 22 години от създаването си."

Принципите се завръщат през 2024 г., когато партията пак влиза в коалиция с БСП ("БСП-Обединена левица"). Но и там следва разочарование. "Като част от управлението на страната нашите коалиционни партньори от Коалиция "БСП-Обединена левица" замълчаха и продължиха да участват в управление, което беше превзето директно от задкулисието и мафията в страната. Това беше превратният момент, в който ПДС реши през ноември 2025 г. да напусне Коалиция "БСП-Обединена левица" - обявиха оттам. Заявлението за напускане обаче бе внесено в ЦИК от администрацията на тогавашния лидер Атанас Зафиров едва на 14 януари т.г. 

Социалдемократическата партия

За разлика от ПДС, която и в генезиса, и в партньорствата си е социалистическа, Социалдемократическата партия е демонстрирала през годините по-голяма гъвкавост в избора. Основана е през далечната 1992 г. През 1994 г. СП с председател тогава Иван Куртев е част от СДС. Днес председател е Тодор Барболов. 

От време на време партията се явява на местни избори. През 2014 г. - и на вота за Европейски парламент в коалиция от политически партии "КОД - Антония Първанова, Илияна Раева - ОБ, НДСВ, СДП" (тоест с Национално движение за стабилност и възход и Обединена България). Сам Барболов е кандидат за евродепутат.

На парламентарния вот през 2023 г. Социалдемократическата партия участва в коалиция "Заедно" с още няколко малки формации, като лицата й бяха отцепниците от "Има такъв народ" Ива Митева и Любомир Каримански.

Горе-долу това е всичко, което може да се каже за този Радев мандатоносител. СП няма вече активен сайт. Не "живее" и в социалните мрежи. Публично достъпен е уставът й - на сайта на Софийски градски съд, който поддържа регистъра на политическите партии, но той не е ориентир за политическите й възгледи и позиции, както и за вътрешнопартийния й живот.

"Движение Нашият град". Не - "Движение "Нашият народ"

Най-любопитен се оказва третият мандатоносител: "Движение Нашият град", всъщност "Движение Нашият народ". Грешката е вярна, защото първото е оригиналното име на партията, основана през 2007 г., а второто е новото такова, считано от пролетта на миналата година. И тук настава малко объркване, защото на сайта на ДНН четем "Официалната рождена дата на ПП Движение Нашият народ" е 7 март 2025 година", а в регистрите - че тогава просто е преименувана. 

Председател на "Движение "Нашият народ" и съответно партньор на Радев, е Атанас Калчев, кмет на пловдивската община Кричим от 2007 г. насам (пети мандат). 

"Движение Нашият град" като политическа партия е основано през 2007 г. във Варна от покойния вече бивш районен кмет и общински съветник Неделчо Михайлов. Явява се на местните избори същата година и даже печели шест мандата в общинския съвет - трета политическа сила след ГЕРБ и БСП е - показват регистрите на ЦИК. Кмет на Варна тогава става Кирил Йорданов.

На същите избори, но в далечната на Варна пловдивската община Кричим, "Движение Нашият град" (ДНГ) печели даже мнозинство в ОбС - 7 мандата (от общо 13). Като кандидат за кмет пък се явява Калчев - издигнат от инициативен комитет. Печели на балотажа и става кмет първи мандат.

Варненската партия затвърждава позициите си в Кричим и на следващия местен вот през 2011 г., когато печели 6 места в Съвета. Същото важи и за кмета, който печели нов мандат (пак издигнат от ИК). Междувременно във Варна на същия вот има 3 места.

Годината вече е 2015-а, пак местни избори. Калчев е преизбран за трети път, но разликата е, че този път е издигнат от ДНГ. Партията пак печели 7 места. В родната Варна вече я няма на картата.

Местни избори 2019 са дежа вю на тези от 2015-а. 

Картината в Кричим през 2023-а се различава единствено в това, че вместо 7, съветниците на "Нашият град" са 6-ма. 

Кметът на Кричим става председател на ДНГ през 2019 г. и оттогава е сменена и адресната й регистрация.

И до днес обаче няма обяснение защо регистрирана във Варна партия упорито участва в изборите за малката пловдивска община Кричим. Нито защо изведнъж през 2015-а се отказва от участие в битките за морската столица. Нито какво е наложило промяната на името на явно успешния бранд.

Иначе в годините назад на основателя Михайлов му се е налагало да обяснява има ли общо ДНГ с т.нар. варненска бизнес група ТИМ. Просто специфика на Морската столица.