Министерства, ведомства и общини все още не са изплатили петпроцентното увеличение на заплатите на служителите в тях, предвидено да влезе в сила от 1 януари.

Това се разбра днес от думите на служебния министър на финансите Георги Клисурски на брифинг след заседанието на координационния център за еврото. 

"Много от ведомствата все още не са увеличили заплатите на служителите с тези 5%, въпреки че те влизат в сила със задна дата от 1 януари. Призовавам всички ръководители на ведомства и държавни структури да въведат и сега предвиденото увеличение", заяви Клисурски.

По думите му до няколко дни служебното правителство ще обяви кога ще внесе удължителен закон за бюджета, тъй като настоящият изтича на 31 март. Увери, че 5-те процента индексация с размера на годишната инфлация за работещите в публичния сектор ще останат, като се разбра и че дори може да има допълнително увеличение.

Защо обаче ведомства не са индексирали възнагражденията е загадка. В края на миналата година след безпрецедентните по мащабите си антиправителствени протести, кабинетът "Желязков" и мнозинството в парламента на ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП и "Има такъв народ" се отказаха от внасянето на проектюбюджет за 2026 г. и приеха удължителен закон, което означава, че до приемането на редовна финансова рамка ще се харчи колкото се изкарва - спрямо старите параметри. Тогава председателят на "Продължаваме промяната" и бивш министър на финансите Асен Василев предложи да има индексация за бюджетния сектор спрямо годишната инфлация, изчислявайки я на 5 на сто. От ГЕРБ обявиха предложението за противозаконно, но въпреки това го подкрипиха.

На 15 януари тази година с него се похвали и бившата вече финансова министърка Теменужка Петкова.

"Правителството е предприело необходимите действия и ще приложи този режим, който е по-благоприятен за българските граждани, и ще индексира еднократно възнагражденията на всички в бюджетната сфера с 5%" - заяви тогава Петкова, цитирана от пресцентъра на министерството.

Тя акцентира, че правителството не е чакало подсещане от народния представител Асен Василев за необходимостта от еднократна индексация на доходите на база данните за годишната инфлация за 2025 г., МФ е изискало становище от НСИ за прилагането на разпоредбата в т.нар. удължителен закон за бюджета и днес е получен отговор.

"Информацията, която получихме в рамките на днешния ден от страна на Националния статистически институт, показва, че индексът на потребителските цени съгласно националната методология към 31 декември 2025 г. е 5%, а хармонизираният индекс на потребителските цени – този индекс, по който се измерва инфлацията във всички държави-членки на Европейския съюз, и по който те се сравняват, е 3,5%" - каза пред медиите финансовият министър. На следващото заседание на правителството МФ ще внесе проект на решение за индексацията на доходите.

Проект на решение действително е внесен, като според него се възприема потребителският индекс (тоест 5 на сто) като база за индексиране и на възнагражденията. Точката минава без дебат, показва стенограмата от правителственото заседание на 21 януари.

През уикенда обаче в интервю за БНР депутатът от ГЕРБ Тома Биков заяви, че увеличения няма, защото нямало пари за тях. Лично той гласувал "против". И макар, че групата на ГЕРБ го подкрепи, Биков обяви, че отговорност носи "този, който го предложи". 

"То беше ясно какво ще се случи, защото ние приемаме закон за удължаване на бюджета, което означава, че институциите ще харчат по 1/12, колкото са харчели миналата година януари и февруари месец, но в същото време им вменяваме увеличаване на минималната заплата, която вдига разхода (което става с постановление на Министерския съвет и кабинетът "Желязков" я увеличи, б.р.) и петпроцентно увеличение, ама без да им даваме парите" - даде своя прочит Биков.

На възражение от страна на водещия Явор Стаматов "Ама вашите хора казаха, че парите са осигурени", депутатът на Борисов отвърна с "Ами щом са осигурени г-н Клисурски да ги даде. Имаме министър на финансите, който също е от ПП и може да пита г-н Асен Василев как да го направи".

Според удължителния закон:

"Когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер. Достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички останали."

Липсата на редовен бюджет явно не попречи на НАП и на Висшия съдебен съвет да индексират възнагражденията на служителите (виж двата линка горе).