Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че страната му е подложена на „класически тормоз“ в процеса на европейска интеграция и че това вече се признава и от политици в Брюксел.

„Северна Македония е жертва на класически тормоз от държави членки, които отвътре оценяват нейната интеграция. Не се оценява според постигнатия напредък, а според това дали ще променим Конституцията, името, знамето, банкнотите и така нататък“, каза Мицкоски.

Той на практика насочи критиките си към България, която настоява Скопие да впише българите в преамбюла на Конституцията като условие за напредък в преговорния процес с ЕС.

Според Мицкоски случаят на Северна Македония е безпрецедентен, тъй като интеграцията ѝ не се оценява на база реформи и изпълнени критерии, а през призмата на двустранни спорове.

„Процесът в самия Европейски съюз не се оценява според системата на напредък, тоест според това как се преодоляват предизвикателствата, а се основава на двустранни въпроси, което подкопава доверието в самия Европейски съюз“, заяви той.

Премиерът направи сравнение със спора между Словения и Хърватия, като посочи, че тогава Европейският съвет е дал ясен сигнал, че след приключване на преговорите Хърватия ще стане член на ЕС, а двустранният спор ще се решава впоследствие чрез арбитраж.

„Само за нас като страна кандидат не важи подходът, основан на заслуги“, подчерта Мицкоски.

В изявлението си той отправи и критики към предишни македонски правителства, които според него са били склонни на прекомерни компромиси.

По думите му част от политическите управления, изправени пред вътрешни проблеми като корупция, престъпност и липса на икономически напредък, са били готови да приемат всякакви външни условия „само да не бъдат оставени без власт“. „Така не става“, каза премиерът.

Мицкоски заяви още, че страната не може повече да приема ултиматуми и че вместо да се водят разговори за върховенство на закона и европейски стандарти, дебатът се измества към исторически интерпретации и въпроси от Средновековието.

„Няма жив човек от Средновековието, който да ни каже как е било. Вместо да гледаме към бъдещето, ние се връщаме към X и XI век“, коментира той.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. То предвижда, че за да започнат реалните преговори, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция като държавотворен народ.

Скопие към момента отказва да направи тази конституционна промяна.

Преговорната рамка изисква още Северна Македония да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г. и двата последващи протокола. В тях се предвиждат ангажименти за противодействие на говора на омразата, реабилитация на жертвите на комунистическия режим, отваряне на архивите на югославските служби, както и гаранции, че конституцията на Северна Македония няма да бъде тълкувана като основание за намеса във вътрешните работи на България, включително по въпроса за „македонско малцинство“.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".