Изявленията на премиера Румен Радев и негови хора, че България повече няма да дарява оръжие на Украйна нямат, оказа се, никаква реална стойност. Този "отказ" няма да навреди особено нито на украинската армия, нито на българския оръжеен бизнес, който прави големи печалби покрай тази война.

Тези извявления не са нищо повече от PR.  От гледна точка не външния имидж на България той е много лош, защото за пореден път се държим, ако не като троянски кон, то като троянското магаре на Путин в Европа.

Този PR е насочен най-вече към вътрешната публика, към избирателите, които гласуваха за "Прогресивна България". Неговата цел е консолидиране на електората и отклоняване на обществения дебат от истинските проблеми.

За един месец управление не могат да се правят генерални оценки, не могат да се очакват резултати, но със сигурност може да се види има или няма политическа воля в една или друга посока. Поне засега политическа воля от страна на "Прогресивна България" за изпълнение на основната им заявка - демонтаж на олигархичния модел - не се забелязва.

А именно - ще направим анализ, ще действаме институционално. И най-важното - няма да правим комисии в парламента, защото политическото говорене е нещо много лошо.

Каквото и да се говори за оставката на Георги Кандев едно е сигурно - тя също се вписва в усещането, че моделът по-скоро няма да бъде разграждан. И това усещане трудно може да бъде прикрито с иронични подмятания за бъдеща политическа кариера и липса на достатъчно мъжественост.

Другата заявка от "Прогресивна България" бе вкарване на ред в публичните финанси, ограничаване на дефицита, реформи за намаляване на разходите. Засега обаче политиката на новата власт в тази насока е същата като на предишната.

Новата власт започна реформите от пенсионерите, не от милиционерите. И също като старата започна с  теглене на нови дългове, но за истинските и важните реформи се ослушва.

За овладяването на инфлацията бяха приети два закона, чието приложение е съмнителнo и бе оповестена т.нар. Кошница с грижи. Правителството натисна веригите да свалят цените, а те от своя страна натискат производителите със същото искане.

Що се отнася до избора на нов ВСС там разговорът съвсем изчезна. Единственото, което се чува, са критики от т.нар. говорещи глави, близко до новата власт, които упрекват ПП и ДБ, че са прекалено много нападат ПБ, вместо да бъдат "естествени партньори".

Но все пак в една парламентарна република трябва да има и опозиция. ГЕРБ и ДПС - същите тия, чийто модел трябва да бъде демонтиран - не са опозиция. Те не критикуват ПБ, а понякога дори я подкрепят.

Въпросът е колко време българският избирател ще търпи всичко това. И тук еднозначен отговор няма.

По принцип българският избирател е световно известен с волското си търпение. В края на миналата година обаче той изведнъж се показа в друга светлина - вдигна се на огромни протести преди да бъде приет бюджетът с големите и съмнителни разходи, а не след това.

Същият този избирател даде 131 мандата на партията на Румен Радев. За него се оказа незначителна подробност това, че Радев носи лична отговорност за едно огромно ощетяване на бюджета и публичните финанси - всеки ден България плаща по 530 хил. евро по договора с "Боташ", без да получава нищо.

Това прави 193 450 000 евро на година. Повече от половината от най-голямата гордост на Радев от първия му един месец - размразените от ЕК 370 млн. евро по плана за възстановяване и устойчивост. 

Засега според социолозите новата власт запазва висок рейтинг, въпреки че не демонстрира особено силна политическа воля. Поведението на българския избирател е непредвидимо.

С изявлението си, че няма да даваме оръжие за Украйна, Румен Радев хвърли "ядрената си бомба" още в първия си месец. Ако новата власт обаче продължи с настоящата липса на политическа воля за истински реформи, на нея ще й трябват още "бомби", с които да консолидира електората и да отклони общественото внимание от този дефицит.

И какво да очакваме? Може би ще нападаме "фашистката хунта" в Киев? За да принудим Зеленски да бъде реалист, да сложи оръжие и да преговаря с Путин за "руский мир"? 

Последните две управления, които имаха самостоятелно мнозинство, имаха различна съдба. Жан Виденов приключи за две години, а Иван Костов изкара пълен мандат.

Случвало се е ядрена държава да загуби война - независимо какво говори Румен Радев, обслужвайки Кремъл. Случвало се е също така партия със самостоятелно мнозинство да загуби властта си преждевременно.

Случвало се е също така - даже прекалено често се е случало - българският избирател да търпи със забележително нехайство и примирение, клонящо към овчедушие. Но както видяхме само преди няколко месеца, случва се и неговото търпение да се изчерпа доста бързо дори по стандартите на най-развитите демокрации.

Каква ще е съдбата на новата власт предстои да видим. Засега песимизмът е повече от оптимизма.