Въпреки че изкуственият интелект се превърна в мантрата на корпоративния свят, а през последните години в сектора се изливат стотици милиарди долари, реалният ефект върху продуктивността засега остава трудно уловим.

Това показва ново изследване сред над 6000 ръководители на компании в Европа и САЩ, публикувано от Националното бюро за икономически изследвания (NBER). Данните очертават значителна разлика между очакванията и действителността.

Внедряване има, резултатите закъсняват

Според проучването 70% от анкетираните компании вече използват AI в дейността си. Въпреки това над 80% от тях не отчитат никакво съществено въздействие върху производителността или върху броя на служителите.

Този резултат идва на фона на масирани инвестиции в технологии за автоматизация, анализ на данни и генеративни AI инструменти, които обещават по-бърза работа, по-ниски разходи и по-малко човешки ресурс.

В същото време повечето от запитаните мениджъри остават оптимисти за бъдещето. Те очакват в рамките на следващите три години AI да увеличи продуктивността средно с 1,4%, да намали персонала с 0,7% и да повиши производството с 0,8%.

Мениджърите - потребители, но пестеливи

Любопитен детайл от изследването е, че една трета от ръководителите заявяват, че лично използват AI на работното място. Средното време обаче е едва около 1,5 часа седмично.

Още една четвърт от анкетираните изобщо не използват изкуствен интелект - поне засега.

Това поставя под въпрос доколко внедряването е дълбоко и структурно, или по-скоро експериментално и ограничено до отделни задачи.

Ехо от 80-те: парадоксът на продуктивността

Ситуацията напомня за т.нар. парадокс на продуктивността на Солоу от края на XX век. През 70-те и 80-те години навлизането на микрокомпютрите в бизнеса първоначално не води до очаквания скок в производителността. Дори напротив - ръстът се забавя.

Докато в периода 1948-1973 г. производителността в САЩ расте средно с 2,9% годишно, след това темпът пада до 1,1%. Осезаемо подобрение се наблюдава едва в края на 90-те години, когато дигиталните технологии започват да се интегрират по-дълбоко в организационните процеси.

Подобен сценарий не е изключен и при AI - внедряването изисква време, организационна адаптация и преструктуриране на работните модели.

Милиарди за AI, без гарантирана възвръщаемост

Оптимизмът на корпоративния елит обаче остава висок. През 2025 г. AI компаниите са привлекли 61% от глобалния рисков капитал - общо 258,7 млрд. долара.

Големи технологични корпорации като Microsoft продължават агресивно да инвестират в изкуствен интелект, а представители на сектора прогнозират, че в рамките на година и половина технологията може да замени значителна част от „белите якички“.

Засега обаче реалността е по-умерена: внедряване има, ентусиазъм - също, но измеримите икономически ефекти остават ограничени.

Ключовият въпрос не е дали AI ще промени работата, а кога и при какви условия това ще стане видимо в статистиката.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".