Румен Радев има 51 % персонално доверие срещу 25 процента недоверие. Това показва ново проучване, финансирано и раилизирано съвместно от бТВ и Маркет линкс.

Тип проучване Национално количествено проучване

Финансиране Финансирано и реализирано съвместно от БТВ и Маркет ЛИНКС

Обем на извадката 1019 лица над 18 г. в страната

Период на провеждане 07 - 13 февруари 2026 г.

Метод на регистрация Пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Докато представителите на формациите в 51-вия парламент остават с доверие в тесния диапазон от 8 до 16%, то доверието в Румен Радев след напускането на президентския пост не само не се свива, но и нараства с 6-7 пункта, докато делът на деклариращите, че нямат доверие намалява с 9%. Това развитие маркира широкия мажоритарен потенциал на Радев, от който той успява да мобилизира едва половината, пишат от Маркет линкс.

След поредици от изборни кампании с много и дори рекордно ниски нива на избирателна активност, вече се очертава значително по-различна картина, която показва, че има шанс да бъде повторен резултатът от април 2021 г. Понастоящем 56% декларират твърда готовност за участие на предсрочните избори, като е налице и допълнителен резерв.

"Макар и току що обявена, и при липса на конкретно име на формацията на Радев, плюс неясни водачи на листи в многомандатните избирателни райони, се намираме в ситуация, в която измерваме проекцията на все още несъществуващ реално феномен. Въпреки това опитът от последното десетилетие показва, че резултатите от проучванията могат да бъдат достатъчно добър ориентир за моментните нагласи на гражданите."

Макар и с все още ниска мобилизация, ясно се вижда възможността нова формация, ръководена от Радев, да бъде първа политическа сила след изборите, прогнозират от агенцията.

Тя би взела около 25 % и от всички анкетирани, и от гласуващитне - с минимална разлика. Втора би била ГЕРБ с 15 ,4 % от гласуващите, следват ПП-ДБ - 12,5 от гласуващите и ДПС-НН с 10.5%.

Според новото проучване "Възраждане" вече гравитира около линията за влизане - с 4,5 на сто.

Така регистрираните тенденции подсказват, че фрагментацията на партиите в следващия парламент може да намалее и той да бъде съставен от най-малко 4, но и не повече от 6 формации.

Нетният рейтигнг на политическите фигури в страната също поставя Радев единствен "в зелено", т.е. - с повече одобрение отколкото неодобрение.

Следва го Крум Зарков със "само" 32 процента отрицателен баланс - недоверие спрямо доверие. При Делян Пеевски той е 78 на сто. Въпреки условно добрите резултати на новоизбрания лидер на БСП, както се вижда по-горе - за пръв път "столетницата" може да остане под чертата за влизане в парламента, при това с много: 1,8 % подкрепа от всички избиратели и 2,3 % от гласуващите.

Откъде Радев "краде" най-много гласове?

Основният дял от привърженици на нова партия на Румен Радев се формира от миграция от политическите сили, представени във все още работещото народно събрание (15%). Вторият стълб е съставен от нови гласоподаватели, които не са участвали на последните избори през октомври 2024. Третият представлява гласувалите за малки формации, както и не подкрепям никого.

При липса на достатъчно ясно ценностно позициониране на новата формация на Радев, изглежда става въпрос за преливане на наказателен и антисистемен по своя характер вот. Това се потвърждава от видимата възприемчивост на симпатизантите на Румен Радев към евроскептични и прокремълски позиции, с което профилът на подкрепящите го се припокрива с този на симпатизантите и гласоподавателите на Възраждане и Величие, заключават авторите.

Желаещите да напуснем ЕС нарастват с 6 %, да напуснем НАТО - с 3

След нападението на Русия над Украйна обществените нагласи постепенно започнаха да се изместват към по-висока подкрепа за членството в двата големи съюза. През последната година България постигна исторически успехи с присъединяването към Шенгенското пространство и еврозоната, с което е на път да завърши процеса на формална интеграция в Европейския съюз.

Този напредък беше съпътстван от значителни усилия на евроскептичните парламентарно представени партии и това изглежда, че постига частична промяна в нагласите за оставане в двата големи съюза, пишат обаче авторите на проучването.

"Първите обективни сигнали за мащабно преструктуриране на вътрешнополитическия пейзаж и консолидирането на евроскептично и прокремълски настроените сегменти в подкрепа на формация с лидер Румен Радев, повдигат важни въпроси относно потенциални бъдещи опити за пренастройване на външнополитическия курс на страната", отбелязва се още.

Въпросът е: Ако имаше референдум за членството на България в Европейски съюз/НАТО, как бихте гласували – за оставане или за напускане?