Март беше тежък за управляващите в България, се казва в традиционния анализ на института "Иван Хаджийски", посветен на отминаващия месец.  

Управляващата партия ГЕРБ все по-често е обвинявана в задкулисие, премиерът Бойко Борисов се връща към познатия си от първия мандат стил. Същевременно след конгреса БСП върви към все по-силно олевяване и проруска ориентация. Новата формация на Велизар Енчев отива по-скоро в социалната, а не в националистическата ниша. Вижте още акценти от анализа: 

Борисов се върна в познатия си образ

Тръгнаха масови обвинения срещу ГЕРБ в задкулисие, и особено в разбирателство с ДПС. Бедствията със снеговалежите подкопаха в голяма степен рекламната теза за „стабилизираната държава“. Казусът Сърница провокира коментари, че коалицията с РБ далеч не е толкова твърда, колкото се обясняваше досега.

Вече имахме много примери за бавните, но последователни опити на Борисов за отдалечаване на Цветанов от властта. Тези примери се умножават, дори до признанието на Цветанов, че кандидатурата на Бъчварова не е съгласувана с него. На събранието на актива на ГЕРБ в Пловдив Борисов изрично подчерта, че Цветанов е „човекът след мен“ и напомни никой да не го „прескача“. А това е друг тип реторика в сравнение с неотдавнашното време, когато Борисов обясняваше, че „партията е на Цветанов“. Делото срещу Цветанов е казус, който тепърва ще има развитие.

Създава се впечатление за динамика на отношенията по върховете на управляващата коалиция. Балансите на Борисов в собствената му партия и в управленската коалиция ще стават все по-сложни. Борисов стабилно се завърна към образа си от първия мандат – с пряка намеса в различни сектори и все по-чести публични прояви.

Оставката на Вучков представляваше пряк натиск върху премиера Борисов, който той успешно отби. Изборът на Бъчварова е показателен за намерението му лично да поеме контрол върху сектора за сигурност.

Президентът Плевнелиев даде заявка за ключово участие в българската политика

Референдумът е казус с висок залог – при успех отваря пътя към кандидатура за втори мандат, при неуспех – за търсене на отговорност.

Март бе тежък месец и за реформаторите. Атакувани са самите основания за възникване и съществуване на РБ: моралният кредит и реформаторският потенциал Появи се метафора за модела „свой“ (вместо модела „кой“). На този фон като че ли РБ не демонстрира единна воля. Отделните министри сякаш „тичат“ в различни коридори. Наново избиват вътрешни противоречия.

БСП минава към "ляв курс"

Конгресът на БСП не доведе до пряк сблъсък Миков-Станишев. Въпреки съпротивата на голяма част от местните структури, повечето от уставните предложения за централизация на партията бяха приети. Утвърден е „ляв курс“, със силен проруски акцент. „Брюкселският“ дневен ред на левицата, защитаван от Станишев, остава на заден план – поне засега.

АБВ навлезе в тежка криза след историята с новия заем. Ако Първанов е предполагал, че с Борисов ще имат постоянен контакт и съгласуване на политиката „на високо равнище“, е сгрешил. Затова и настоява за лидерска среща, която трябва да покаже еднаквия статут на двамата. Ако АБВ в крайна сметка спре да подкрепя Борисов, ще признае провала на идеята за „социален коректив“. Ако продължи – все повече ще започне да изглежда в масовото съзнание като „патерица“ на Борисов.

Планираните от ДПС кандидатури във всичките 265 общини означават разширяване на електоралната география – процес, станал особено видим на парламентарните избори през 2014 г. ДПС атакува мнозинството и призовава за преформатирането му, но няма интерес от предсрочни парламентарни избори заедно с местните, защото това би създало допълнителни проблеми в структурите му.

Патриотичният фронт като старата "Атака"

Патриотичният фронт сякаш влиза в дрехите на старата „Атака“ и предизборно усвоява изоставени политически територии, но радикализацията е главно при НФСБ, а не при ВМРО. По всичко личи, че новопоявяващата се партия на Велизар Енчев ще се позиционира по-скоро в социалната, а не толкова в националната ниша.

Напрежението по света все по-сериозно поляризира и българския политически процес

От едната страна е говоренето за хибридна война и тезата на външния министър Даниел Митов, че трябва да се обмисля разширяване на санкциите и че е възможен и „по-лош сценарий“, както и позицията на президента Плевнелиев. На другата страна е посещението на вицепремиера Калфин в Москва (първа визита на официално българско лице в Русия от началото на мандата), все по-настъпателната линия на БСП и „Атака“, които се произнасят против санкциите изобщо.

Премиерът Борисов за пореден път полага усилия да балансира. Той хем твърдо подкрепя курса на Брюксел спрямо Русия, хем е скептично настроен към санкциите, хем договаря с Илхам Алиев заобикалящ Русия газопровод, хем изпраща вицепремиера си в Москва. Мотото му е пряко формулирано: „САЩ и Русия да се разберат, за да паднат санкциите“.