Съединените щати и НАТО ще постигнат споразумение за бъдещето на Гренландия, което ще удовлетвори и двете страни, каза вчера на пресконференция американският президент Доналд Тръмп, цитиран от Ройтерс.

По-рано през деня Тръмп каза, че "няма връщане назад", що се отнася до целта, която си е поставил за Гренландия, като не изключи употребата на сила за установяване на контрол върху острова.

"Мисля, че ще измислим нещо, което ще направи НАТО и нас много доволни", изтъкна Тръмп.

Американският лидер каза още, че Съединените щати са насрочили голям брой срещи за Гренландия на годишната среща на Световния икономически форум в Швейцария тази седмица, предаде БТА.

Правото на силата не може да надделее над правото на слабия

„Не можем да позволим правото на силата да надделее над правото на слабия. Съюзите не могат да се сведат до една или друга сделка.“

Това заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща.

Той говори на дебат в Европейския парламент в Страсбург. Макар официално да бе посветен на срещата на върха на ЕС преди месец, в главна тема на дебата се превърна напрежението със САЩ заради Гренландия. Заради това Коща свика за утре вечер извънредна среща на върха в Брюксел.

„Готови сме да се защитаваме срещу каквато и да било форма на принуда. ЕС има правомощията и инструментариума за това“, каза председателят на Европейския съвет по повод заплахите на САЩ да наложат мита срещу няколко свои съюзници от Европа.

В Европейския парламент бе и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която дойде специално от Световния икономически форум в Давос. Тя повтори думите си от вчера, казани в швейцарския курорт, че ЕС готви мащабен пакет от инвестиции и военни проекти в Арктика.

Фон дер Лайен смята, че ЕС трябва да използва увеличаването на военните си разходи за оборудване, пригодно за Арктическия регион.

Гренландия - тема №1 на западния печат днес

Западните медии поставят във фокус на вниманието нарастващото напрежение между Европа и САЩ, провокирано от последните изказвания и действия на президента Доналд Тръмп. Общият тон е на тревога, но и на осъзнаване, че структурните промени в американската външна политика далеч надхвърлят една отделна администрация.

„Гардиън“ подчертава, че идеята за „споделени ценности“ със сегашното управление във Вашингтон е загубила смисъл. Според изданието натискът върху Европа не е нов – още през 2011 г. Робърт Гейтс предупреждава, че САЩ няма да търпят европейската зависимост в отбраната. Днес стратегическият фокус на Вашингтон е Азия и Китай, а не Русия, което означава, че дори по-умерена бъдеща администрация няма да промени тази траектория. В този контекст „Гардиън“ настоява Великобритания да преосмисли дистанцията си от Европа.

„Телеграф“ разглежда дипломатическата дилема около предстоящото посещение на крал Чарлз Трети в САЩ за честванията на 250 години американска независимост. На фона на спора за Гренландия – датска територия – изданието отбелязва, че кралят не може да бъде възприет като пренебрегващ датския суверенитет. Източници от двореца подчертават, че монархът действа по съвет на правителството и не използва лична дипломация спрямо Тръмп.

„Файненшъл таймс“ анализира риска от търговска война между ЕС и САЩ. Според експерти Тръмп би ескалирал митата без колебание, докато ЕС е по-бавен и прагматичен. Други анализатори обаче твърдят, че Европа разполага със свои лостове за натиск и че именно поради по-големите рискове европейците имат стимул да останат единни и твърди.

„Уолстрийт джърнъл“ отбелязва рязката промяна в поведението на европейските лидери, които първоначално категорично отхвърляха идеята за продажба на Гренландия, но сега търсят срещи с Тръмп след заплахите му за високи мита. Изданието описва това като част от познатата стратегия на президента: дръзки искания, заплахи и изчакване на отстъпки.

„Ню Йорк таймс“ акцентира върху реакцията на Канада. Премиерът Марк Карни не назовава САЩ, но ясно обвинява Вашингтон за разрива в международния ред. Канадци се опасяват, че враждебността към европейските съюзници може да се пренесе и към тях, включително чрез идеи за анексия. Вестникът поставя въпроса дали член 5 на НАТО би функционирал при конфликт между две държави от алианса.

„Политико Европа“ разглежда как кризата около Гренландия се използва от Русия за подкопаване на западното единство. Руски анализатори открито твърдят, че напрежението може да доведе до разпадане на НАТО. Изданието отбелязва и възраждането на идеята за европейски „Съвет за сигурност“, предложен от евродепутата Сергей Лагодински – структура, която да позволява бързи решения в кризи и да включва и Великобритания чрез междуправителствен договор.