Президент без програма, бледи конкурентни кандидати, съмнителни условия за гласуване: резултатът от изборите в Русия ще бъде манипулиран във всяко едно отношение. Това заяв ив интервю за германската тв ARD експертът по Русия Сабине Фишер. Тя е старши научен сътрудник в изследователската група за Източна Европа и Евразия в Германския институт за международни отношения и сигурност. Нейните изследвания са насочени към руската външна политика и политика на сигурност и нерешените конфликти в източните съседи на ЕС. Фишер е автор на книгата „Шовинистичната заплаха: руските войни и отговорите на Европа“.

Путин няма предизборна програма в истинския смисъл на думата и напразно бихте търсили такава на предизборния му уебсайт, посочва Сабине Фишер.

Програмата на Путин е самият Путин

Тя е свързана с утвърждаване на неговото управление, което продължава 24 години. В Русия вече не се прави политика. През последните 15-20 години авторитарният режим елиминира всяка форма на политически дебат с алтернативни позиции в публичното пространство, в което обществото може да участва, така че на Путин не му е необходимо да предлага програма, заявява тя.

„В обръщението си към Федералното събрание той за пореден път даде ясно да се разбере, че цялата съдба, бъдещето на Русия зависи от войната - и от самия него като личност и от авторитарното му управление“, казва още експертката.

Според нея Путин все още е подкрепян от мнозинството в обществото. Въпреки това трябва да се предположи, че резултатът от тези така наречени избори ще бъде манипулиран докрай.

„Има независими руски социолози, които се опитват да определят настроенията в обществото, и те говорят приблизително за разделение на руското общество на 25-50-25 процента. 25 процента са твърди поддръжници на войната, след това голяма група по средата от около 50 процента, която по принцип може да бъде манипулирана, вероятно подкрепя Путин с мнозинство и вероятно би се отвърнала от Путин в друга политическа ситуация. И след това има още 25 процента, които са против войната и режима, но само малка част от тях са готови да станат активни в името на убежденията, рискувайки така свободата и дори живота си.

В крайна сметка резултатът от изборите вероятно ще бъде около 80 процента за Путин, така че да бъде надминат резултатът от изборите през 2018 г., но реалната подкрепа вероятно ще бъде много по-ниска, смята Фишер.

Новият си мандат президентът ще използва преди всичко, за да продължи войната, смята тя. „В началото на тази трета година на война всичко в Русия, вътрешната политика и всички аспекти на външната политика, е подчинено на войната. Това със сигурност не беше планът, когато през февруари 2022 г. започна пълната инвазия. Но очакванията за блицкриг се оказаха катастрофална заблуда. До момента Русия не е успяла да спечели тази война и затова ще подчини насочването на всички области на политическия живот на победното приключване на тази война дори и след тези избори“

Според нея засега подкрепата за войната е стабилна. Това обаче може рязк ода се промени, ако икономическат аситуация силно се влоши.

„През есента на 2022 г., а също и през първата половина на 2023 г., видяхме, че ако руските въоръжени сили са подложени на натиск в Украйна, това веднага има вътрешнополитически последици. Когато тогава Путин обяви частична мобилизация, това предизвика силен отпор – демонстрации и стотици хиляди, които напуснаха страната. Конфликтът между шефа на „Вагнер“ Евгений Пригожин и Министерството на отбраната и Генералния щаб през пролетта на 2023 г., който завърши с бунт, също бяха моменти на нестабилност, които имаха много общо със ситуацията на бойното поле в Украйна. Но докато нещата във войната вървят добре за руския режим, той не трябва да се страхува, че ще се появи някаква значителна опозиция във вътрешен план“, смята Фишер.

Тя посочва и че засега руските власти се справят с набирането на войници без особено голяма мобилизация, а Путин изчаква изборите в САЩ. Надеждата му е, че при победа на Тръмп, подкрепата на Запада за Украйна ще се срине.

Но не всичко е съвсем сигурно за Путин. Кандидатурите на Борис Надеждин и Екатерина Дунцова за президент показаха, че има потенциал за протест срещу управлението му. „В контекста на тези потулени кандидатури стана очевидно, че в руското общество съществува умора от войната и потенциал за социална мобилизация срещу войната. Това се видя и по време на погребението на Алексей Навални и по-специално в подкрепата за Борис Надеждин. Повече от 200 000 души са поели високия личен риск да отидат и да подкрепят кандидатурата му с подписите си. Тези, които не са се осмелили да рискуват, но го подкрепят, вероятно са в пъти повече.“

В крайна сметка на изборите се явяват трима кандидати, от които двама са без абсолютно никаква политическа тежест - Николай Харитонов от Комунистическата партия, заместник-председателят на Думата Владимир Даванков с партията си "Нов народ" и Леонид Слуцки от дяснопопулистката ЛДПР.

Това е чиста симулация на конкуренция, категорична е Фишер. „Това е, което отличава тези избори от всички предишни президентски избори. В тях винаги е било ясно, че ще спечели кандидатът на властта, т.е. най-вече Путин, а през 2008 г. Дмитрий Медведев. Но освен системните опоненти, винаги е имало един или двама играчи от несистемната опозиция, които са можели да се кандидатират. На тазгодишните избори дори това няма да бъде позволено“, заявява тя.

„Според мен това са най-манипулираните избори, които са се провеждали в постсъветска Русия. На процедурно и техническо ниво режимът доразви инструментите си за манипулация. Изборният ден вече не е един ден, а три дни. Това дава възможност за всякакви манипулации. Електронното гласуване беше разширено. И тук може да се предположи, че ще има масови манипулации. Но голямата манипулация не се извършва в деня на изборите, а в периода преди изборите - с напълно манипулирано и контролирано поле от кандидати. Контекстът на тези избори е резултат от дълга тенденция, която се ускори и задълбочи драматично през 2022 г. Русия днес е диктатура. Това са избори в тази диктаторска система. Има война, от 2022 г. има военна цензура, изобщо няма независими медии и няма независим мониторинг на изборите.“