„Дори да не достигнем критериите за инфлация, надявам се, че ще бъде направено дребно изключение - разбира се, ако сме близо до тях.“

Така коментира пред български журналисти в Брюксел перспективите ни за присъединяване към еврозоната през 2025 г. евродепутатът Емил Радев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).

Той организира конференция „Бъдещето на финансовата интеграция на ЕС: разширяване на еврозоната и създаване на цифрово евро“.

Критерият за инфлация е единственият от 4-те т. нар. Маастрихтски критерии, който страната ни все още не изпълнява. Той гласи, че размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта този на трите трите държави членки с най-добри показатели.

„България изглежда добре в европейски план, стабилни сме, а това е много важно. Така например дефицитът е много стабилен от 10 години“, изтъкна Радев.

Подуправителят на БНБ Петър Чобанов обаче заяви, че не разчитаме на изключения.

„Важното е последователно с действията и позицията си да показваме, че сме готови за еврозоната. Вече сме част от единния надзорен механизъм по линия на ЕС. България показва, че много бързо може да се интегрира. Важно е институциите да са в много добра форма“, смята той.

Чобанов допълни, че не трябва да се допуска превишаването на дефицита и че засега изпълняваме това изискване. Той бе категоричен, че България е изпълнила фискалните критерии за еврозоната. По думите му, ако изпълнителната власт договори допълнителен доклад за състоянието на страната, може да е само в плюс.

„В България половин милион души се подписаха под искане за референдум, защото вярват, че ще им бъде отнета идентичността, че ще обеднеят, ако се въведе еврото. Това означава, че трябва да станем по-добри в обясняването, че това не е така“, заяви евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП).

Той отбеляза, че нито едно правителство на страна от еврозоната не е обмисляло излизане от нея. Често се спекулира с проблемите.

Новаков обаче призна, че в Хърватия – последната страна, въвела еврото, е имало недобросъвестни търговци. Те спекулирали с цените първите месеци, докато хората още свиквали с новата валута.

„Самата валута не предизвиква поскъпване. Лихвите по кредитите спадат, защото е по-сигурна валута. Рисковете за банките също спадат“, каза Новаков.

Според него въвеждането на еврото ще даде тласък на туризма в България. Той даде пример с Хърватия, където през 2023 г., когато тя влезе и в Шенген, и в еврозоната, е имало повече туристи, отколкото в Италия:

„Защото не се налага да пресмяташ курсове, да търсиш бюра за обмяна на валута, да се чудиш дали ще те излъжат, не се чудиш какво да правиш, ако ти остане местна валута.“

Хърватската евродепутатка Желяна Зовко (ЕНП) разказа за успешното приемане на еврото в нейната страна.

„Хърватия стана по-устойчива икономически. Овладяхме инфлацията, както и увеличението на цените на енергийните източници. За тази година се предвижда 2,4% инфлация, която е рекордно ниска в цялата еврозона. Очаква се и рекордно увеличение на БВП с 2,6 на сто. Бележим най-добри реултати на чуждестранни инвестиции от години насам. Приемането на еврото намали цените на стоки и услуги и гарантира икономическа стабилност“, изтъкна тя.

В резултат 61 на сто от хърватските граждани днес смятат, че преминаването към еврото е минало положително. Това показва доклад на Европейската комисия. 85 на сто смятат, че са добре осведомени за новата валута.

Сега на Хърватия ѝ остава единствено да се присъедини към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В нея членуват 38-те най-развити страни в света.

Андрей Новаков е бил свидетел как националната банка на Белгия е провела кампания в полза на членството на Хърватия в еврозоната. От институцията обяснили на белгийците защо сега по-лесно те могат да инвестират и да почиват в балканската страна.

В Германия също е имало съпротива срещу еврото, сподели Даниел Крос – директор на Института за европейска политика в университета „Бокони“ в Милано. До 2010 г. мнозинството германци са искали връщане на марката. Но сега е абсолютно различно.

И в балтийските републики от бившия СССР повечето жители са били в началото против еврото. Смятали са, че ще загубят идентичността си. Само година след въвеждането му обаче нещата се обърнали. Хората видели, че е разумно, че нищо не са загубили, че животът е по-лесен.

Трябва обаче всичко да се подготви добре от националните органи, да се обясни, че в началото може да има закръгляне на цените, предупреди Крос. Но добави, че случаите на закръгляне нагоре са малко.

Клуб Z попита Емил Радев как е възможно да бъдат убедени българите в ползата от еврото при положение, че според проучванията на предстоящите избори в Европейския парламент ще влязат трима представители на партия „Възраждане“. Тя е главният противник на европейската валута у нас.

„Антиевропейските представители в този парламент и сега не са малко. Огромната част от представителството на България обаче е в проевропейски партии. Виждаме също, че според прогнозата ЕНП ще качи резултата си. Да, популистите и националистите също качват в някои страни членки. Но проевропейските сили отново ще имат мнозинство“, отговори Радев.