Всяка страна членка на ЕС ще има правото да задейства „внезапна спирачка“ и да върне митата върху птичето месо, яйцата и захарта от Украйна, ако вносът им надвиши обемите от 2022 и 2023 г.

Това се съдържа в представеното днес предложение на Европейската комисия за продължаване с една година на отмяната на митата и квотите за украинския износ за ЕС. То бе огласено от зам.-председателя на ЕК Маргаритис Схинас и е часг от ангажимента на Общността да помага на страната колкото време е необходимо.

Автономните търговски мерки по отношщение на Украйна са в сила от юни 2022 г. и са един от стълбовете за европейската подкрепа за нейната икономика. Те помагат за облекчаване на положението на украинските производители и износители в резултат на руската агресия.

Удължаването на мерките обаче съдържа засилен предпазен механизъм. Той гарантира предприемането на бързи коригиращи действия в случай на сериозен срив на пазара на една или повече страни членки, дори той да не засяга сериозно целия единен европейски пазар. Същото важи и при отрицателен ефект върху цялостния пазар в ЕС.

Най-чувствителните продукти тук са птичето месо, захарта и яйцата,изтъкват от Комисията. Именно затова е предвидена внезапната спирачка.

Срокът на настоящите автономни мерки по отношение на Украйна изтичат на 5 юни. Ако бъде одобрено удължаването им, то ще бъде от 6 юни т.г. до 5 юни 2025 г.

Успоредно с това ЕК предлага отмяната за още една година на останалите сила мита за вноса от Молдова. Това са домати, чесън, десертно грозде, ябълки, череши, сливи и гроздов сок. Настоящият режим за Кишинев изтича на 24 юли.

Предложенията трябва да бъдат обсъдени от Европейския парламент и страните членки (Съвета) на ЕС.

Същевременно Комисията предложи фермерите в ЕС да могат през цялата 2024 г. да ползват дерогация от задължението по Общата селскостопанска политика (ОСП) част от притежаваните от тях площи да бъдат непроизводителни. То е изпратено днес на страните членки, които трябва да го гласуват.

Идеята е фермерите да продължават да получават преки плащания от еврофондовете по ОСП, но да не бъдат задължени през тази година да имат незасети земи. В момента дерогацията важи за стопанства с площ, по-малка от 100 декара.

Вместо да имат непроизводителни площи или незасети земи върху 4 на сто от обработваемите си земи, фермерите, които отглеждат обогатяващи почвата с азот култури като леща, грах или боб или междинни култури върху 7 на сто от тази земя, ще бъдат смятани за изпълняващи условията за дерогация.

Мерките са заради безпрецедентните затруднения, които европейските фермери срещат заради войната в Украйна, сушата, наводненията и горските пожари.