Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

29 декември 2023 година

Наредих се на опашката в супермаркета АТБ и се наслушах на какво ли не… Направо не издържам, ще експлодирам.

Двама чичковци в напреднала възраст с количка със средноскъп коняк делово обсъждат причината на днешната въздушна атака на Украйна. Имат две версии. Плешивият смята, че „отмъщават за кораба“, а беззъбият – че "се отървават от ракети“. Както чиновниците обезумяло усвояват държавни пари в последните дни на отчетната година.

Пичове, войната върви двайсет и два месеца. А вие сериозно се опитвате да намерите причините на обстрелите?! Смятах, че тази идея увехна някъде през март 2022 година.

Едно девойче говори с някого по телефона.

– Ох, повече от двайсет ракети върху града и само трима загинали, представяш ли си?!

И, разбира се, допълва: "Слава Богу".

Иска ти се да я прегърнеш силно-силно и да я попиташ: "Ти си такава мила и наивна или просто си тъпа?

Този ден трябваше да откарам бонбони за военната болница, купих десет килограма, оставих ги в колата. Но ми се обадиха и кратко казаха: „Не днес“. Мога само да си представя, какво става там. Днес.

Мислех, че всички пораснали момчета и момичета имат представа за жертвите, за които не съобщават…

А ето и най-любимото ми – „трябва да преговаряме“. Една жена с мрежичка картофи.

Тя се включва в разговора на мъжете с коняка.

– Нека вече да си ги вземат този Донбас и Мариупол. Само да свърши всичко това.

И тук аз просто озверявам.

Не съм политик, нито историк, нито военен експерт. Поправете ме, ако греша. Но, майка му стара, струва ми се, че стига и една гънка в мозъка да се разбере, че „този Донбас и Мариупол“ – окупираните днес територии – те вече ги смятат за свои.

„Да преговаряш“ с тях, според мен, означава да признаем, че сме готови да им дадем и Харкив, и Одеса, и Днепър.

Да, днешната сутрин беше страшна. Ужасна, чудовищна. И утре е възможно да бъде същата. Но ако целта на подобните атаки е да ни прекършат, хайде да не им позволим това да се случи.

Та ние сме силни, мъдри, свободни. Ние сме украинци.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко