Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

25 декември 2023 година

При послушните момченца и момиченца дойде Св. Миколай (украинският Дядо Коледа – бел. прев). А в нашия блок дойде Колян - наркоман от района.

Много е обидно, защото повечето от нас през отминалата година бяхме добрички и примерни, особено живущите във втори вход. Аз, например, засадих на етажа мушкато, при това - две саксии. А Катя от четирийсет и осми апартамент нарисува картина „Нощен Ню-Йорк“ и я окачи със скоч край асансьора.

Редовно плащахме на портиерката, събрахме пари за нов домофон и дори болонката Буся от петия етаж престана да пикае в асансьора.

Но Колян все едно дойде.

Надзърна във всеки апартамент. И в моя също. И моят доберман беше вкъщи, аха.

Това е поучителна история за това как безстрашният Колян без никакъв шперц изнесе от нашите апартаменти и последното: наметка от чинчила, портмонета от крокодилска кожа и чанти марка „Биркин“ от последната колекция на годината.

И моята раничка изнесе, говедо такова, „тактическа“, почти нова.

Никога не съм и чувала за подобна схема, затова предлагам ви, приятели, от профилактична гледна точка, да разберете за какво иде реч.

Номерът е в това, че аз никога не заключвам отвътре входната си врата и, както се оказа, не само аз.

Делнична вечер, петък. Влиза въпросният тип. Ако се сблъска в антрето с хора, започва да нарежда: „Ох, нима това не е сто и седми апартамент? Прощавайте!“

А ако вие, например, по това време готвите каша за кучето в кухнята, тогава той като пъргав гущер грабва всичко лъскаво от антрето и бяга. В следващия апартамент.

Гениално.

Най-смешното е, че Хектор се разлая, дори бих казала – разбесня се, но на мен и наум не ми дойде за крадци. Казах му: „Тихо, тихо, малчо, това са съседите“.

Гадняр, но пък ние… Хората, които отричахме тезата:  „Путин ще ни нападне“… Би трябвало поне някакви изводи да си направим за този живот. Но не.

По-смешното е, че в този наш модерен нов жилищен блок на всека втора врата се мъдри видеокамера. И Колян е увековечен във всички ракурси – и в профил, и анфас, в едър план. Та дори и в двора, когато спокойно товари краденото в своята „газел“.

Колян-Безсмъртни.

Съдържимото на моята раничка е изхвърлил на стълбището.

Всъщност, преди да ми се обади съседката: „Аня, а Хектор да не си е загубил топките за игра?“ аз дори нищо не бях забелязала.

Последно с любимата ми раничка ние ходихме при кинолог. Затова Колян с разочарование ни е „върнал“ две топки за хвърляне, повода и пластмасовата чинийка за вода.

Защо ви го казвам? Заключвайте вратите си, приятели! Скоро ще тръгнат на шествие Дядо-Мразовците. Та не рискувайте.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко