Малко ми е смешно как мнозина се възторгват от успеха на българските момичета - европейски шампионки по шах.

"Това още веднъж доказва, че ние сме талантлив народ", пишат по ФБ, рецитират по радиото при Петърчо и т.н.

Как да ви кажа - хем доказва, хем не. Категорично доказва, че някои от нас са талантливи - но също и упорити и трудолюбиви. За останалите - не съм сигурен.

Ако всички бяхме такива - нали, все пак, за "народ" се говори, сигурно щяхме да имаме една федерация по шахмат, а не 5-6. Тази една федерация щеше да има организационни и финансови възможности да помага на своите състезатели да пътуват, да играят, да се борят за титли и отличия. Ама я нямаме.

Ако бяхме толкова талантлив народ щяхме да си избираме да ни управляват талантливи хора, а не крадливи суяци и въздухари.

Ако бяхме талантлив народ щяхме да си поправим тротоарите - барем да не си чупим краката по тях, а не да се възторгваме колко велики били българите от 6000 години насам. Може и тогава да са били велики, ама това какво отношение има към нас?

Той и Толстой е бил велик, а децата му - посредствени.

"Природа отдыхает", въздъхнал геният...

При нас бая време стана природата си почива. Не при всички де - за щастие имаме такива хубави изключения като Нургюл и Гергана. Ама на останалите бих им препоръчал и те да направят нещо смислено и талантливо - вместо да се бият по гърдите какъв талантлив народ сме се оказали.

Ако всеки вземе да свърши по нещо полезно - за талантлив не знам, ама по-успешен народ ще бъдем. И все пак - да не забравяме какво казва Хегел - "Народ е това общо, което не знае какво иска".

Важното е всеки от нас да бъде на висотата на таланта си - и да не го пропилява. Тогава и общата картина ще поизсветлее. Честито на шампионките!

-----

Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора.