Великото национално събрание на Турция приема на 1 ноември 1922 г. закон,  с който се премахва султанатът. Така Османската империя престава да съществува. Последният султан Мехмед VI напуска столицата Истанбул на 17 ноември 1922 г.

С Лозанския мирен договор от 24 юли 1923 г. между държавите от Антантата и Турция, се денонсира подписаният между държавите от Антантата и Османската империя Севърски мирен договор от 10 август 1920 г. и се определят съвременните граници на Турция.

На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република. За първи президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк (29 октомври 1923-10 ноември 1938).

Тези събития припомня днес БТА в редовната си архивна рубрика.

В бюлетина на БТА  "Преглед на чуждия печат" пише:

Ангора (дн. Анкара) обявява падането на султана. Вестник „Матен“ от 3 ноември 1922 г. предава следната телеграма от Цариград от 2 ноември:

По предложение на Риза Нури бей Великото национално събрание обяви в събота свалянето на султана от престола след разисквания, които продължиха късно след полунощ. Кязим Карабекир паша бе назначен за главен губернатор на Цариград и поканен веднага да замине за турската столица, за да заеме там поста си. Събранието не назначи заместник на султана, но си запази правото да избере държавен глава без династически права. Накрая то обяви народа за върховен господар и реши да замести името „Отоманска империя“ с „Турска държава“, което значи все едно, че се провъзгласява за република.

***

София, 9  ноември 1922 г. Съобщават от Лондон: Агенция „Ройтер“ се научава от Цариград, че султанът поискал закрилата на британския върховен комисар, г-н Ръмболд. От вчера султанът се охранява от английски войски.

В бюлетина "Преглед на печата" на БТА четем:

Белгийски печат - Събитията на изток - "Индипендънс Белж" от 17 ноември 1922 г. пише:

Султан Мехмед VI избяга от Цариград, без да е абдикирал. Той потърси подслон в един британски параход и в тоя момент заминава за Малта или Индия, дето ще чака развитието на събитията. Това неочаквано заминаване ще разочарова дълбоко ангорските националисти, които се надяваха, че ще изправят пред съда сваления от тях владетел, комуто отнеха правата, за да ги дадат на турския народ. Все пак един неабдикирал султан, вън от пределите на Турция, който може да поддържа опозиция срещу новия режим, ще бъде причина националистите да спечелят доверието на населението без крайности…

***

В бюлетина на БТА четем:

Париж, 17 ноември (Хавас) Съобщават от Цариград: Султанът, който бе забягнал в един британски броненосец, замина за Малта.

***

София, 20 ноември 1922 г. Съобщават от Цариград:

В сряда султанът писал на генерал Харингтън, че смятал живота си за застрашен и че желаел да бъде поставен под британска опека, без обаче да проявява намерение да напусне своя дворец по-рано от петък. Днес сутринта султанът, синовете му и много членове от дворцовия персонал се качиха в автомобили, съпроводени от британските власти и отидоха в морската база, където бяха приети от генерал Харингтън и оттам заминаха с един британски военен параход. Така, че с нищо не могат да се оправдаят доводите на кемалистите, че султанът забягнал вследствие английското давление. Вероятно султанът се опасявал от един атентат по случай селямлъка.

***

Париж, 19 ноември 1922 г. ( Хавас)

Съобщават от Цариград: Ангорското народно събрание избрало за халиф престолонаследника Абдул Меджид.

***

София, 20 ноември 1922 г.

Съобщават от Цариград: Ангорското събрание се събра в събота, за да пристъпи към избирането на нов халиф и за да прокламира свалянето на бившия султан.  

***

София, 22 ноември 1922 г.

Съобщават от Цариград: Официалните кръгове опровергават съобщението, че на султана било упражнено давление и че животът му бил застрашен. Ангорското събрание посветило три заседания за избирането на новия халиф. Всички оратори посочили престолонаследника Абдул Меджид, чийто избор е и окончателен.

***

Париж, 22 ноември 1922 г. (Хавас)

Съобщават от Цариград: Рефет паша уведомил официално съюзните върховни комисари и представителите на другите народи за свалянето на султан Мохамед и за избора на Абдул Меджид за халиф.