Енергийната комисия на парламента върна стария режим, при който компаниите вносители на горива са задължени да съхраняват 50% от запасите си в складове в България. Преди две седмици парламентът прие друг текст, според който фирмите трябва да съхраняват 100% от запасите си в България. И в двата случая става въпрос за промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

Шефът на комисията Делян Добрев, който е вносител на настоящите промени, подчерта, че 92% от складовете са собственост на "Лукойл Нефтохим", което ограничава конкуренцията до останалите 8%. С новите си предложения Добрев и Йордан Цонев (ДПС) предлагат сега да се върне старото положение - за 50% запаси в страната, и нова либерализация от 1 юли догодина, когато съотношението на съхраняваните в страната и извън нея горива да се промени на 30 към 70.

Добрев определи вече приетото като грешка в полза на "Лукойл", която трябва да се поправи. Извини пропуска с това, че водеща комисия предишния път е била икономическата, а не енергийната.

Станислав Анастасов от ДПС предупреди управляващите, че разрушават доверието, което им осигурява подкрепата на партията му. Постави условие за тази подкрепа: само докато не обслужват руските интереси, което личало в обсъждания казус.

"Съвместното управление, което трите партии правим, е въпрос на доверие и колегата Цонев е бил подведен. Ще помоля да не злоупотребявате с нашето доверие. Ще подкрепяме правителството, докато то не обслужва руски интереси", каза той и добави, че не е важно какъв е интересът на "Лукойл", а това, че с приходите й се финансира войната на Русия в Украйна.

По време на дебата обаче съпартиецът на Анастасов Рамадан Аталай използва израза "вие, управляващите", с който изключи ДПС от "съвместното управление".

Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната - Демократична България" изказа мнението, че съхранението на 100% от резервите на територията на страната създава гаранции за увеличаване на запасите и доставките в условията на две войни. Той добави, че парламентарната група ще изиска информация от държавния резерв кой от вносителите какви запаси съхранява, кой следи това и "чий интерес брани с връщане на стария режим". Добави, че намалението на запасите в страната на 30%, както предлагат Добрев и Цонев от 1 юли 2024 г., е опасно.

С промените бяха одобрени и по-високи глоби за складодържателите - нарушители.

"Сега, ако някой складодържател откаже на търговец, глобата е 500 до 2000 лв. Тя няма да възпре никой да злоупотребява със своето положение. Ние предлагаме те да станат от 1 млн. до 2 млн. за първо нарушение и от 3 млн. до 5 млн. лв. за второ и отнемане на лиценз", каза Добрев.

Ветото на президента - отхвърлено

Комисията по енергетика отхвърли ветото на президента Румен Радев, с което той върна за ново обсъждане в парламента промените в Закона за енергетиката, с които се предвижда пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г.

В мотивите се подчертава, че законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система.

В мотивите се посочва, че в закона се предлага регламентирането на преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от юли 2024 г. чрез компенсиране на битовите потребители и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г. Това предполага компенсирането за битовите потребители да отпадне с края на преходния модел.

Към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което рискува да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г., се посочва още в мотивите на държавния глава.

Драгомир Стойнев от парламентарната група (ПГ) на "БСП за България" каза, че мотивите на президента покриват опасенията на опозицията. Той добави, че от БСП ще подкрепят ветото, но той няма съмнение, че то ще бъде отхвърлено от управляващите, "защото трябва да се представи план в Европа и да се вземат едни пари".

Радослав Рибарски от ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България" счита, че ветото не трябва да се разгледа в парламентарна зала в петък, а след изборите. Според него, ако моделът, който бе приложен за бизнеса, бъде приложен за битовите потребители, ще е успешен и няма да се повиши цената на електроенергията за бита. Освен това в предишни периоди е имало случаи, в които цената на свободния пазар е била по-ниска от тази за битовите потребители.

Йордан Тодоров от ПГ "Възраждане" пресметна, че цените на енергийните фючърси след 2026 г., когато компенсациите няма да се прилагат, са 250 лева за мегаватчас. Освен това периодите, в които е имало по-ниски цени на свободния енергиен пазар, са прекалено кратки.

Павела Митова от ПГ на "Има такъв народ" счита, че цялостната политика за либерализация на пазара, която се прилага с тези промени в Закона на енергетиката, противоречи на логиката за защита на гражданите. Тя добави, че с отпадането на ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик много хора ще станат енергийно бедни. Това ще затрудни и изплащането на компенсациите. 

Председателят на Комисията по енергетика от ПГ на "ГЕРБ-СДС" Делян Добрев заяви, че разбира мотивите на президента.

"Проблемът обаче е, че в момента страната ни се намира в ситуация, в която либерализацията на пазара на електрическа енергия е заложник на парите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Ако не се приемат промените в този законопроект, няма да се вземат парите от Плана. Да, и ние имаме притеснения, но имаме време да ги преодолеем", коментира Добрев.

Той допълни, че либерализацията на пазара на дребно ще се случи от 1 януари 2026 г. Въпреки, че в случая обстоятелствата притискат депутатите да се приеме това законодателство, което не е перфектно, има време да се "донагласи" моделът, който няма да ощети българските граждани, смята той.