Заседаващият вече 2 години над мандата си ВСС отново не излъчи председател на Районен съд-Благоевград. Проблемът е, че съдът е пословичен възел от дългогодишни проблеми, а доказателство в тази насока е, че провалената днес от Съдийската колегия на ВСС процедура бе четвърта такава. Уви - отново неуспешна.

Кандидатките бяха Калинка Иванова, която и в момента е и.ф. функциите „председател“ и е подкрепена от болшинството на общото събрание на самите съдии, и съдия Миглена Кавалова-Шекирова, която е от РС-Дупница.

След двете много добри концепции и представяния "на живо", на фона на приказки за съдийското самоуправление и това че ръководител, дошъл от друг съд може да се назначи само като изключителен форсмажор, представителката на съдиите Иванова събра недостатъчните 7 гласа (точно на ръба от изискуемия минимум от 8, б.р.). Така за пореден път ВСС показа, че "чете" съдийското самоуправление спорад както му уйдисва и според конюнктурата, която преследва.

Двма от "здравите сили" се изказаха против кандидатурата й Боян Магалинчев (полит квота ГЕРБ) и Драгомир Кояджиков (БСП). Третият - Стефан Гроздев (ДПС) дори не взе думата да се мотивира.

Тримата обаче направиха така, че да няма избор.

Интересно е, че в Благоевград има богата гама от проблеми - вътре между самите съдии в районния съд, както и между тези от районния и Окръжния. Днес на изслушването продължило до 13 ч., стана ясно, че сред съдиите на РС има неформален лидер, който задава посоките (но не е председател или кандидат за председател).

Добрата новина бе, че съдия Петър Узунов, когото именно този ВСС избра за шеф а Окръжния (брат на Димитър Узунов от бившия ВСС, б.р.), е предприел успешни стъпки в посока - подобряване на чувамостта и намаляване на "градусите" между двете съдебни инстанции.

За съжаление в тази си дейност няма да има скоро насреща партньор - титулярен председател на Районния съд.