Проблемът със съдебната власт не е нов. Има пет изменения на Конституцията, четири от тях са свързани със съдебната власт. На прага сме на пето изменение.

Това каза днес проф. д-р Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право, в ефира на БНТ. 

Проблемът със съдебната власт е да се получи по-добро правосъдие. Тези промени едва ли ще стигат до гражданите като яснота. Промяната е структурна - как да се структурира ВСС - идеята е да има два отделни органа.

Позитивното от този проект е, че се търси самоуправление. Съдии да взимат решенията за санкционирането или израстването на действащи съдии, добави още проф. д-р Михайлова.

По думите ѝ по време на обсъждането на промените в Конституцията във ВСС се е повдигнал въпросът дали за някои от промените не е необходимо да има Велико народно събрание.

"Дали да бъдат отделени двата съвета и да няма общо между тях? Това е една от темите. По-лесно е да има един пленум, който да решава общи за съдебната власт въпроси - бюджет, израстване в кадровата власт", коментира още тя. 

Проф. Михайлова сподели, че е критик на служебното правителство.

"Смятам, че не трябва да има служебно правителство. Привърженик съм да остане действащото правителство по време на предизборната кампания". 

Тя определи като спорни предложенията служебен премиер да бъде или председателят на парламента, или гуверньорът на БНБ, или председателят на КС. 

"Предложената промяна в Конституцията, според която служебният министър-председател да се избира измежду председателя на парламента, председателя на Конституционния съд и управителя на Българската народна банка, не може да се случи", заяви Михайлова.

По думите ѝ трите фигури са спорни.

"Конституцията не се прави за конкретен човек. Много битки са водени между президент, парламент и правителство. За две години се видя проблем.

Освен правомощията на президента, нека погледнем и състоянието на политическата система. Когато изискваме от едната институция, нека изискваме и от останалите. Има решения, които не са само на конституционно ниво - изборни закони, Закон за партиите", допълни още преподавателката по конституционно право. 

Тя отбеляза, че е очаквала президентът Радев да излезе със свой вариант за промени в Конституцията (след като Радев, докато бе в конфликт с Иван Гешев проведе куп консултации - уж за свои конституционни идеи, но после "забрави" за темата, - бел. ред на Клуб Z)

"Може би опасенията му са, че няма да намерят подкрепа.

Когато се прави промяна в Конституцията, не се търси само подкрепа на депутатите. Това е обществен договор и трябва да бъде подкрепен от мнозинството от българските граждани.

Относно внесените предложения - очакваше се да има промени в съдебната система, но други предложения ме изненадаха", каза още Михайлова.