Измененията в Конституцията, внесени в края на миналия политически сезон с подписите на депутатите от ГЕРБ, „Продължаваме промяната-Демократина България“ и ДПС, без изненада минаха на първо четене в ресорната парламентарна комисия с гласовете на вносителите си - 5 "за" и 3 "против".

Но не и преди всички заинтересовани страни от юридическите среди да изразят отново становищата си, в по-голямата си част критични по почти всеки текст, в рамките на шест часа.

Така се очертаха редица проблемни моменти, около които се обединиха и от Висшия съдебен съвет (който ги представи малко по-рано сутринта по време на заседание на пленума), и и от прокуратурата, и от президентството, и от съсловните организации, в т.ч. съюзите на юристите и на съдиите, бивши конституционни съдии, университетски преподаватели, НПО-та и мн. др. ВАС, ВКС и Висшият адвокатски съвет не представиха становища на този етап, но ще депозират на по-късен.

Ето и основните моменти, по които проектът претърпя критики:

а) трябва ли да се орязват правомощията на главния прокурор до степен на един обикновен административен ръководител и не изисква ли това свикване на Велико народно събрание (ВНС);

б) трябва ли да се премахне пленумът на двата съвета – съдийски и прокурорски и съответно нужно ли е отново ВНС за целта;

в) политизира ли се прокурорският съвет чрез 6-мата си членове от парламентарната квота и едва 4-мата от професионалната (главният прокурор (по право), двама обвинители и един следовател);

г) защо външни за съдебната власт лица ще се избират от парламентарните квоти и за двата съвета – как ще управляват те професионално съответните сектори;

д) има ли опасност инспекторатът към ВСС (който трябва да стане инспекторат към съдебната власт) да се превърне в бухалка за неудобни съдии с вменяването на ново правомощие – да предлага за дисциплинарни наказания магистрати по сигнали за нарушения на закона и на съдопроизводствените правила;

е) промените, касаещи служебния кабинет, също може би трябва да бъдат направени от ВНС;

ж) може ли председателят на Конституционния съд, както и този на Народното събрание и управителят на Българската народна банка да бъдат посочвани за министър-председател при предсрочни парламентарни избори, защото са в несъвместимост;

з) имотите на съдебната власт да не бъдат връщани под шапката на Министерство на правосъдието. Или точно обратното - там им е мястото;

и) неприемливо е депутати и министри да имат двойно гражданство (предложение на ДПС, б.а.);

й) какво изобщо правят текстове за регулаторите в основния закон.

Основната критика обаче бе, че депутатите са сложили „каруцата пред коня“ с внасянето на измененията преди да са били подложени на професионална дискусия, на което председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) на няколко пъти заяви, че между двете четения ще има достатъчно време за дискусия, тъй като ще се върви по бавната писта заради липсата на подкрепа от 180 народни представители (по план през декември трябва да е окончателното трето гласуване). За Чолаков изразените днес масово критични становища, можело да доведат до "размяна на словореда" и всичко щяло да бъде наред. На няколко пъти обаче участниците призоваха парламентът да не е ковачница за закони, където се работи с чук, а лаборатория, в която се пипа с кафифени ръкавици.

Така се очаква на 6 октомври, в петък, проектът да бъде приет в зала на първо четене в пленарна зала с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Но да претърпи промени преди второто четене през декември.

Политизация

По точка а) - правомощията на главния прокурор, всички участници в дискусията, в т.ч. от Съюза на съдиите в България (ССБ) обявиха: не може функцията му да се свежда само до административна таква. Както е известно, с измененията се предлага главният прокурор да стане само административен ръководител, като се премахнат двата му лоста за влияние – надзорът за законност и осъществяването на методическото ръководство върху дейността на всички прокурори. Прокуратурата трябва да остане централизирана, но трябва да подлежи на по-голямм контрол, бе общото становище.

Тук се чу и любопитно предложение от ССБ, известен критик на лошите практики в системата - от правомощията на Главния да не отпадат методическите указания. "Нали не си представяме, че главният прокурор сам и искрено и лично пише методически указания", изтъкна председателката Татяна Жилова, която също предупреди за "политизиран прокурорски съвет". И както всички изказали се преди това предложи да не се премахва пленумът, каквото предвиждат измененията, а той да решава за общи въпроси на съдебната власт, без да заседава постоянно, като тези за бюджета, например.

Един от най-дискусионните текстове бе именно този, който предвижда на практика политизиране на предвидения Прокурорски съвет (който трябва да замени сегашната прокурорска колегия на ВСС), тъй като от 10 души в него шестима ще са от парламентарната квота, като тези шестима не може да са прокурори или следователи към датата на гласуването им. На същия този съвет е вменена функцията да избира главния прокурор (сега това прави пленумът на прокурорската и съдийската квота), което на практика означава, че обвинител номер едно ще бъде избиран с политическото мнозинство в съвета. Всички бяха единодушни: има прекомерна политическа намеса. Чуха се предложения за разпределение 5 на 6, че в съвета може да има и съдии, както и че не може да има ограничения за кандидатите, които трябва да отговарят на изискванията за висок морал и определен юридически стаж - изтъкна представляващият ВСС Боян Магдалинчев.

Иначе почти всички участници в дискусията, в каквато се превърна заседанието на комисията, приветстваха предвидената съдийска независимост в съдийския съвет, където парламентарната квота е по-малката.

Бухалка

Доста спорни сбяха и предложенията на ГЕРБ относно инспектората към съдебната власт и новата му вменена функция - да предлага за дисциплинарни наказания магистрати и по сигнали за нарушения на закона и на съдопроизводствените правила. Срещу това възразиха от самия ИВСС. Председателката Теодора Точкова обяви, че това е в правомощията на всеки административен ръководител и предупреди, че не трябва инспекторатът да се превръща в бухалка за саморазправа с неудобни магистрати.

"Не разбираме как избран от Народното събрание орган ще отменя съдебни актове, че и ще предлага съдии за наказание - нарушава се балансът на властите", заявиха и от ССБ.

Съветникът на президента Емилия Друмева добави още дин щрих по темата с предложенията за инспектората - кой ще проверява магистратите за конфликт на интереси, както и за имуществото им, попита тя, с оглед на това, че тази функция на сегашния ИВСС не фигурира в новите текстове.

Отделно, за проотивоконституционни бяха обявяни предложенията, които лишават членовете на инспектората от правото да работят изобщо в системата при два последователни 5-годишни мандата.

Тежка несъвместимост

На критики бяха предложени и текстовете, с които на практика се премахва статутът на служебното правителство. 

Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател назначава служебно правителство. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание - гласят измененията.

Но, всички изброени потенциални премиери са в "тежка несъвместимост" (по Друмева и др.) - двама (КС и БНБ) заради законите, а третият (председателят на НС) - заради политическата обвързаност.

Освен това - не е ясно какво се случва, ако и тримата откажат позицията премиер. По-точно, ясно е - парламентът назначава. Но юристи днес попитаха, ако ще е така защо НС не назначи изначално служебния кабинет. Както и ако дадено мнозинство и неговият кабинет са се провалили, има ли право същото това мнозинство пак да излъчи кабинет.

Като "литература" пък определи проф. Екатерина Михайлова предложенията относно прозрачността на избора на регулаторните и контроли институции, където в последния момент бе включен и доста спорният текст за това, че със закон може да се предвиди решенията за избор да се приемат с квалифицирано мнозинство. Т.е. е във всеки един момент, всеки нов парламент с политическите конфигурации него, ще може да променя законите и съответно ръководните органи (които са с определени мандати). за тази поправка заподозряна е ДПС - за да си осигури сега места в регулаторите.

Неприемливо е депутати и министри да имат двойно гражданство - се чу още днес (още едно предложение на ДПС). Мотивът - националната сигурност.