Задочният словесен двубой между министър-председателя Николай Денков и председателката на Съвета за електронни медии Соня Момчилова поставя няколко въпроса. Да започнем с философския, който е и правен.

Имат ли право медиите да лъжат? Денков казва: “не”, Момчилова - “да”.

И двамата са прави. Медиите нямат морално право да лъжат, защото публиката им вярва. Те нямат и интерес да лъжат, защото доверието на публиката е главният им капитал.  Но ако лъжат, това не е престъпление - поне според българския закон. Свобода на медиите означава и че те са свободни и да лъжат, като, разбира се, носят последствията от това.

Тук трябва да отворим поне две скоби. Първата е, че има медии, които не служат за информиране, а за забавление. Тяхната аудитория не иска непременно  да знае истината, а  да се развлича, да “убива времето”. Затова тя им прощава, ако послъгват. Ако някой обаче се почувства обиден или наклеветен от лъжите им, той е в правото си да ги съди.

Второ, медиите също могат да грешат, т.е. да се заблудят и да “излъжат” неволно аудиторията си. Признавайки тази човешка слабост, една от водещите медии в света, Асошиейтед прес, избягва да говори за “обективност” (objectivity), която предполага и безпогрешно познание. АП предпочита да изисква от журналистите си “честност” (fairness), която предполага добросъвестно усилие да се достигне до истината, представяне на различните гледни точки, задаване на всички въпроси.

Какво могат и какво не могат медиите при демокрацията? Краткият отговор е, че медиите могат всичко, което не им е забранено по закон. Българският закон обявява за престъпления обидата, клеветата, проповядването на тоталитарни идеологии, призивите към насилие и война (вижте за повече подробности главата в Наказателния кодекс, озаглавена “Престъпления срещу мира и човечеството”). Строго погледнато, лъжата в медиите е морално укорима постъпка, но не и престъпление. 

За смяна ли е госпожа Момчилова, както дава да се разбере премиерът? Да, но не защото оправдава лъжите в медиите (или поне така изглежда). А защото в държавните (за благозвучие наричани у нас "национални" или "обществени") медии зеят огромни дупки, през които тече обилно проруска пропаганда. Тя непрекъснато напомня за цитираната глава от Наказателния кодекс. Госпожа Момчилова не е задължена да преследва безбройните лъжи в многобройните медии в България, но е длъжна да следи електронните и особено националните, които са предмет на специална законова регулация.

От чисто морална и професионална гледна точка, авторът на тези редове смята, че има по-подходящи специалисти да оглавяват българския медиен регулатор от авторката на стихове от рода на “Ще ти скъсам гъза”.

Ще се промени ли нещо, ако Момчилова бъде сменена? Най-вероятно не. Защото не тя е проблемът, а законът за електронните медии, а като следствие от него - и самата природа на СЕМ. Този орган не служи на обществото, а на политиците. Избират го президентът и парламентът, депутатите определят шефа му, следователно той е огледало на политическата конюнктура. Драгите зрители, слушатели и читатели нямат думата. Те не са субекти, а обекти на СЕМ. Каквото той, т.е. политиците, позволят, това обществото гледа и слуша. Журналистическото съсловие също няма думата.

Какво да се прави със СЕМ? Моят кратък отговор е: Да се закрие и след него да се мине с хлорна вар (в преносния смисъл). Но мисля, че и в буквалния не би навредило.

Още при втората Европейска комисия, оглавявана от Жозе Барозу, тогавашният комисар по комуникациите (официално по цифровата икономика и общество) Гюнтер Йотингер даде да се разбере, че не вярва в независимостта на българския медиен регулатор. Оттогава се смениха две комисии и много приоритети, но СЕМ си остана такъв, какъвто и днес - български проблем, което не му пречи да бъде и европейски - от гледна точка на руската пропаганда, която тече покрай него като пълноводна река.

Работа ли е на министър-председателя да се занимава с председателката на СЕМ? Не. Негова работа е да възложи на ресорните си министри проект за нов закон за електронните медии и нов регулатор, в чиято независимост нито българите, нито приятелите ни в Брюксел няма да се съмняват. И да не си прави илюзии, че прокарването на такъв закон ще бъде лесно. Защото той ще засегне преди всичко интересите на тези, които крепят правителството на власт. Сегашният СЕМ им е много по-удобен от евентуален независим регулатор. 

Така че Денков да не се гневи на Момчилова. Тя е продукт на същата конюнктура, на която е продукт и неговият некоалиционен кабинет. Ама позволявала да се лъже? А да не би министрите и депутатите около Денков все истината да са говорили?