Публикации в профилите на потребител на TikTok и Facebook отправят внушения за териториални претенции към България от страна на кандидата за президент на турската обединена опозиция Кемал Кълъчдароглу. Поводът е негова визита в Кърджалийско, в рамките на която той посети емблематични за турското малцинство у нас места.

Публикациите в социалните мрежи са от 16 април. В тях се твърди, че има “кошмарна провокация от турска страна” и се задава въпрос: “Какво цели опозицията на Турция - да завладее България ли?”.

Отправя се призив към българите за обединение, защото “идват решителни за България и за Русия дни”. Последното едва ли оставя съмнения кой стои зад публикациите.

С темата се заема днес в рубриката си за фактчек - проверка на факти, БНТ.

Към 9 май въпросното видео в TikTok е гледано над 23 000 пъти.

Проверка на обществената телевизия показва, че твърдението за провокация е безпочвено, а в близкото минало подобни провокации към станатата ни е имало не от страна на Кемал Кълъчдароглу, а от медии, които в момента защитават политиката на неговия опонент - сегашния президент на Турция Реджеп Ердоган.

Посещението на Кълъчдароглу в област Кърджали

БНТ отрази визитата в България на Кемал Кълъчдароглу от 15 април тази година, в рамките на която той посети гроба на жертва на Възродителния процес. В изказването си в кирковското село Могиляне опозиционният кандидат говори за битката на Турция за демокрация, като прави паралел с борбата за правата на турското малцинство у нас в последното десетилетие на комунистическия режим.

"Днес сме пред паметниците на загиналите за демокрация от тоталитарния режим. И в Турция имаме същата борба за демокрация. 100 години ще се празнуват тази година от основаването на републиката и продължаваме да я браним с демокрация", казва през април политикът.

Кой е Кемал Кълъчдароглу?

Доколко основателни са твърденията в публикацията в TikTok говори и самият профил на Кемал Кълъчдароглу.

Той е кандидат на пъстър опозиционен алианс, който включва националисти, ислямисти, проевропейски и прозападно настроени, кемалисти, пантюркисти, както и антизападно настроени представители - разнородни на пръв поглед, но обединени срещу настоящия президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Самият Кълъчдароглу е определян като кемалист. 74-годишният опозиционен кандидат за президент е популярен още с прозвището "Турският Ганди" или "Ганди Кемал" заради кроткия си нрав и физическата прилика с индийския лидер.

В политическата си кариера е яростен борец срещу корупцията, а като партиен лидер е за преход от агресивен кемализъм към съвременна европейска социалдемокрация.

В интервю за Би Би Си от началото на май Кълъчдароглу се застъпва за ценностите на свободата и демокрацията и отхвърля авторитарния подход на своя опонент. Обещава да даде приоритет на отношенията на Турция със Запада вместо с Русия и да осигури мир и демокрация в страната.

"Искаме да бъдем част от цивилизования свят. Искаме свободни медии и пълна съдебна независимост.

Ердоган не мисли по този начин. Той иска да е по-авторитарен. Разликата между нас и Ердоган е като между черно и бяло", твърди лидерът на опозицията.

Обявява се за свобода и демокрация. Обръща се към младите хора.

"Те не искат полицията да идва пред вратата им рано сутринта само защото са писали в Twitter", посочва Кълъчдароглу в интервюто.

Лидерът на най-голямата опозиционна сила в Турция - Народнорепубликанската партия - насърчава младите хора да го критикуват в момент, в който в страната може да се отиде в затвора за обида към президента Ердоган.

Посещенията на етнически емблематични места в чужбина

Утвърдена практика е представители на властта, политици или смесени делегации да посещават емблематични места в чужбина, свързани по определен начин със страната и етноса или носещи друго значение и послание.

В международните отношения подобни визити не се разчитат като териториални амбиции, а на възпрепятстването им се гледа като на нарушение на правата на посетителя.

Сред нашумелите примери от последните дни е недопускането на евродепутата Андрей Ковачев, председателя на фондация “Българска памет” д-р Милен Врабевски и още трима българи на територията на Република Северна Македония.

Казусът предизвика остри реакции не само от страна на България, но и на ЕК.

По отношение на Турция, един от последните такива примери е от септември миналата година на отбелязването на 130-ата годишнина на Желязната църква в Истанбул. Българската делегация тогава бе водена от вицепрезидента Илияна Йотова.

Териториални провокации към България

Всъщност, ако се върнем по-назад във времето, можем да открием провокации, касаещи българската територия, припомня БНТ.

Един такъв пример е от 2013 г. - по съвпадение отново нашумял през месец април, когато в България е на власт служебен кабинет, начело с Марин Райков, а в Турция министър-председател е Реджеп Ердоган.

Турският в. “Миллиет” публикува географска карта на “Нова Турция”, която включва част от България, Кипър, северните райони на Сирия, северната част на Ирак и Гърция, както и райони на Азербайджан и Грузия. В материала на вестника се говори за създаването на нова мощна държава в границите на бившата Османска империя.

Тогавашният български премиер Марин Райков определя картата като скандална и е категоричен, че тя дори не заслужава коментара на един министър-председател, а единствено неговото презрение.

Райков подчертава също така, че подобни публикации се случват не само в турската преса, но и в пресата на много други държави и не заслужават правителствени реакции.

Заключение

Турският политик и опозиционен кандидат Кемал Кълъчдароглу е републиканец, далеч от имперските амбиции за възстановяване на пределите на Османската империя. Афишира се като застъпник за свобода и демокрация в Турция и за сближаване със Запада.

Посещението му в Кърджали не е провокация към териториалната цялост на България, а следва утвърдена практика, която се прилага от политици в много държави, включително и от България.