През ноември 2002 г. проислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган дойде на власт в Турция за първи път. На Ердоган се гледаше като на лъч на надеждата, а обещанието му беше да демократизира страната. 21 години по-късно от това обещание не е останало много.

През 2002 г. Турция тъкмо започваше да се възстановява от най-тежката финансова криза в най-новата си история. На този мрачен фон звездата на 48-годишния политик Ердоган изгря особено ярко. Особено в родния му град Истанбул, където той беше кмет в средата на 90-те години. Ердоган бързо спечели уважение и симпатии и сред западните си партньори.

През онези години Турция преживя икономическо чудо: през първото десетилетие на Ердоган доходът на глава от населението се утрои. Ердоган отмени смъртното наказание и ограничи влиянието на силните преди това военни. Реформите му доближиха Турция до Европа. През 2004 г. той беше удостоен в Берлин с наградата "Квадрига" като "Европеец на годината". През следващата година ЕС започна преговори за присъединяване с Анкара.

Но успоредно с това уж обръщане на Турция към Запада, Ердоган прокарваше истинската си програма: пълзящата ислямизация на държавата. Заедно с тогавашния си съюзник, ислямския проповедник Фетхулла Гюлен, той превзе висшите постове в съдебната система, образователната система и апарата за сигурност с набожни последователи. Когато Гюлен стана твърде силен, през 2013 г. - настъпи срив в отношенията му с Ердоган. Днес турският президент смята бившия си партньор за организатор на опита за преврат през юли 2016 г. Движението на Гюлен е обявено за терористична организация.

През последните години Ердоган вкара страната си все по-дълбоко в авторитаризъм.

Опитът за преврат му даде повод за безпрецедентна вълна от "чистки": Повече от 130 000 държавни служители бяха уволнени заради предполагаеми връзки с Гюлен, а десетки хиляди противници на режима бяха вкарани зад решетките. Стотици публикации бяха забранени. Днес свързаните с Ердоган предприемачи контролират над 90% от турските медии. Основните права са все по-ограничени, а разделението на властите е подкопано.

30 април 2023 г. Ердоган на митинг в Анкара. Снимка АП/БТА

Но Ердоган, който е свикнал да побеждава, този път е поставен в отбранителна позиция.

Турците са все по-недоволни, някогашната любов и вяра в политика се изпаряват. Причина за това е не само хиперинфлацията, която намалява доходите на хората, но и хаотичното управление на кризата след тежкото земетресение, което отне живота на над 50 800 души в началото на февруари.

Все по-нервен

Нервността на Ердоган вече се вижда. Тонът в предизборната кампания става все по-груб. В неделя той обиди своя претендент Кемал Кълъчдъроглу пред стотици хиляди поддръжници в Истанбул.

„Той може да си седи вкъщи и да пие колкото си иска, народът няма да остави страната на "пияница", заяви Ердоган.

Парламентарните и президентските избори на 14 май се очертават да бъдат надпревара на косъм от победата. Лидерът на опозицията Кълъчдъроглу и неговият шестпартиен съюз от различни лагери искат да свалят Ердоган, да премахнат президентската му система и да се върнат към парламентарна демокрация.

След въвеждането на президентската система през 2018 г. Ердоган има повече власт от всякога. Това е една от причините, поради които критиците се опасяват, че страната с население от около 85 милиона души, може да се плъзне напълно към автокрация, ако Ердоган спечели отново.

На изборите следващата неделя турците ще избират не само президентът, а и парламент.