Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Марин Райков е един от най-авторитетни български дипломати. Бил е посланик във Франция и Италия, сега в Обединеното кралство. Служебен министър-председател през  2013 г. 

- Г-н Райков, международният обмен изобилства от информация за решенията на Лондон, свързани с опитите да бъде принудена Москва да преустанови агресията срещу Украйна, да бъде постигната пълна международна изолация на Русия и максимално висока икономическа цена на военната ѝ агресия. Но в светлината на фактите, които следим час по час, какви са преобладаващите нагласи сред Вашите колеги в Лондон и какви са непосредствените им очаквания?

Самият аз бях изненадан, че редица наблюдатели тук цитират по повод войната в Украйна лениновата фраза, че има десетилетия, в които не се случва нищо, но има седмици, в които се случват десетилетия. Нека по изключение да му признаем, че за това е бил прав. Мащабната агресия на Русия срещу суверенна европейска нация като Украйна без съмнение наложи тектонични промени в европейската среда на сигурност. Нашите решения днес по кризата ще форматират за години напред мястото ни в системата на международните отношения, така както решенията ни по време на войната в Югославия преди години очертаха евро-атлантическата ни перспектива. За разлика от 2008-а, когато Москва безнаказано откъсна части от Грузия, и 2014-а, когато окупира Крим, този път сигналът за тревога отекна с брутална сила за Европа, която със сигурност ще размести своите приоритети и възприятия, свързани с изграждането на европейската отбрана. Както в ЕС, така и във Великобритания силно преобладава разбирането, че след агресията, какъвто и да е изходът от войната, е невъзможно връщането към принципа „бизнес както обикновено“. Налице е единодушна констатация, че Москва успя да обедини ЕС и дори да запълни донякъде разлома от Брекзит. Открит остава обаче въпросът дали тези действия ще тласнат Европа към това да научи „езика на силата“.

Преди 85 години фрустрацията от загубата на Първата световна война тласна Берлин към кошмарен имперски проект, който европейските демокрации охрабриха чрез Мюнхенското споразумение от 1938 г. Днес Русия се стреми да ревизира изхода от Студената война и също залага на евентуален европейския подход на омиротворяване на агресора. Разбира се всеки исторически паралел е условен, но си позволявам този, защото след агресията на Москва свободно можем да кажем, че руският империализъм е останал с доста „аналогови“ характеристики и преследва стари цели със стари средства. Но нищо не охрабрява повече един геополитически хищник от очакването му, че ще срещне слабост и пукнатини в солидарността между страните, които провокира.

- След всичко, което се изписа по темата, за рационално мислещия наблюдател сякаш остава все още без отговор въпросът каква е целта на агресията.

Не желая да бъда сред тези, които заемат позата на военни експерти, но ще призная, че от военно-политическа гледна точка не виждам каква би била устойчивата и удържима цел на агресора. Дълговременната окупация изисква ресурси, които очевидно не са налични. Създаването на нов замразен конфликт в района може да му донесе само краткосрочни дивиденти. Това е война без реална кауза от гледна точка на интересите на Русия. В морално-политическо отношение за Русия войната е загубена. Какъвто и да военният изход от нея. За демократичния свят, към който ние принадлежим, е очевидно, че днес ракетите унищожават домовете на тези, които през 2014 г. вееха знамената на Европейския съюз на Майдана. Тази констатация ангажира моралната отговорност на европейските демократични общества и няма политически компромис, който да отмени това обстоятелство. В това отношение нямам съмнение, че сред целите на тези, които започнаха войната, е именно да се избегне успешното реализиране в Украйна на демократичен модел на европейско развитие, от чиято заразителна сила властващите в Москва толкова силно се опасяват. 

- Смятате ли, че действително сигурността на България остава незасегната от тази радикална промяна на средата за сигурност в Черноморския регион?

Естествено, както мнозина българи и аз в тези дни имам изострена чувствителност към темата за националната ни сигурност. Това е логично, след като Москва започна най-мащабните за Европа военни действия от Втората световна война насам. Непровокирано и по своя инициатива Москва определи страната ни като неприятелска. Това породи опасения сред някои, че България би могла да се озове сред т.нар. легитимни цели на евентуални силови действия. Никому не е убягнало от вниманието, че Русия разполага с два пункта на присъствие дълбоко в Европа – Калининград и Сърбия. Но прекият руски достъп до всеки от тях е немислим без мащабен конфликт и това се осъзнава от всички, които следят за сигурността на страните, намиращи се на тези две хипотетични траектории. Следователно вярвам, че ако разсъждаваме рационално няма причина да говорим за непосредствена опасност за България. Но приемам като особено полезно предупреждение изявлението на министър Лавров, с което той постави под въпрос суверенното право на България да избира източниците на своята сигурност, настоявайки за ревизия на членството ни в НАТО.

За нас българите принадлежността ни в НАТО и в ЕС е ключов цивилизационен избор. Искам да вярвам, че сме обединени около разбирането, че членството ни в Алианса не е платоничен акт на геополитически флирт, а пълноценно участие, предполагащо активен принос. Всички осъзнаваме, че този, който се разтоварва от задълженията си към своята и към общата сигурност за сметка на съюзниците, предизвиква само тревога сред своите и презрение сред чуждите. Потенциалният агресор не може да бъде омилостивен, а само респектиран. Никой в нашия отбранителен Съюз не може да си позволи да бъде слабо звено в общата ни архитектура на сигурност. Нямам съмнение, че България трябва ускорено да изгради способности, които рязко да повишат отбранителния ни потенциал.

- Почти всеки ден сме свидетели на нови мерки за икономическа изолация на Москва. Вярвате ли, че този на пръв поглед безпрецедентен „стопански санитарен кордон“ е действително непромокаем?

Фактите са очевидни: Руската централна банка е обект на изключително тежки санкции. Основните руски банки бяха изключени от глобалната система за разплащане SWIFT, а европейските банкови институции изключиха Русия от радарите си. Рискът от галопираща инфлация и от рецесия е очевиден и руските граждани ще го усетят твърде скоро. Стотици големи компании напуснаха страната и е малко вероятно в следващите години чуждестранните инвеститори да се завърнат. С други думи - ако някой в Москва е мечтаел да ексхумира СССР, сега рискува да го получи в най-нелицеприятния му социален вариант. Разбира се, тази ситуация ще се отрази и на нашите вече засегнати от ковид-епидемията европейски икономики. Редица инвеститори ще понесат съществени загуби. Ръстът на разходите за военни цели ще бъде съществен и безалтернативен. Отделни среди в ЕС дори ще поставят под въпрос някои от целите, договорени през ноември 2021 г. в Глазгоу на съмита КОП26. Очевидно най-големи ще бъдат предизвикателствата в сферата на енергетиката, където е трудно да бъде постигната пълна изолация на Москва поради енергийната зависимост на някои европейски държави като България. Чрез част от газопреносната система у нас се подхранва и енергийната зависимост на Сърбия. Но за мен е очевидно, че всяка криза носи своите решения, а те от своя страна ще доведат до един по-независим, по-интегриран и по-устойчив европейски енергиен сектор.

Същевременно за средния руски гражданин предстоят в средносрочен план тежки времена и това не може да радва никого, защото наш морален дълг е да правим разлика между осъждането на действията на руските власти и отношението към руския народ, който неминуемо ще понесе последствията от тях.

- Но някои не мислят така и поставят въпроса „защо народ с такава история и култура като руския търпи тази ситуация?“

Руският народ не носи колективна отговорност за агресията, извършена в негово име. Трудно е да се съпротивляваш при атмосфера на масови арести на протестиращи, но ние дължим на тези хора признание за тяхната храброст и морална сила. Както знаете, двете камари на Руския парламент приеха законодателство, което по същество е равносилно на въведено военно положение. Цензурата е повсеместна. Фактите са известни и са отвъд всякакъв коментар. Над 70% от руските граждани получават информация само от контролираните от Кремъл медии. Как да очакваме от тях масова съпротива днес? Но каква ще е реакцията на тези руски хора, когато след време разберат истината? И дали тогава русофилите в България ще ги подкрепят в гнева им срещу режима? Откровено да Ви кажа – за мен тези въпроси остават отворени.

- Руската посланичка в София нарече премиера ни "чиновник". Какъв е вашият прочит като дипломат на това поведение?

Българите обикновено не са щедри към тези, които ги управляват. Но днес това си е наш български  проблем. Никой не може отвън да обижда тези, които сме избрали. Когато в Русия започнат да избират демократично ръководителите си, ще разберат колко това е неприемливо. Тази арогантност ми напомня, че дори екстремен русофил като Драган Цанков беше реагирал на подобно поведение с известното обръщение към Москва : "Не ви щем меда - не ви щем жилото !"

Коментари

.......

Сиреч - всички вкупом на фронта?

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.