Винаги съм споделял тезата, че авторското право е един от крайъгълните камъни на Западната цивилизация.

Защото възможността да запазиш ексклузивното право (за известно време) да използваш и развиваш идеите си (и евентуално – да ги монетизираш), е най-главният двигател за устремното развитие на всички индустрии и технологии, на изкуството, образованието, здравеопазването, енергетиката. И превръща Запада в най-свободното, справедливо и охолно – а следователно и най-желано – място за живот.

Има, разбира се, и изключения от това правило – при които именно о т к а з ъ т от авторски права движи обществото напред и нагоре.

Например откриването на триточковия предпазен колан от Волво през 1959 година – който фирмата отказва да патентова и който от тогава до днес – по изчисления на компетентните институции – е спасил над милион човешки живота.

* * *

Вчера неволно успях да впиша името си – макар и със съвсем к ъ с и буквички – до това на гигантите от Волво. Споделяйки идея, от чието патентоване се отказах в мига на нейното споделяне.

Идеята беше да озаптя селския хулиган, който необезпокояван ругае, маризи и омаскарява де който му се изпречи на пътя.

Как ли? Като сляза на неговото ниво само за миг.

Истината е, че когато в края на изказването си го предупредих, че въображението НИ е безгранично, сам не си давах сметка каква Кутия на Пандора съм открехнал пред смаяния му поглед.

Колективното "ни" поде моята идея, вдигна я на крилете си, и изпрати на бабаита стотици недвусмислени съобщения, под формата на забавни и саркастични мемета – някои от които дълго ще го навестяват в съня му.

* * *

Не желая никому злото – и не вярвам в принизяването на политическия език до езика на улицата, кръчмата, бардака.

Но когато виждам, че някой идва всеки Божи ден в най-личната българска институция, символ на българското единение и демокрация, и се държи сякаш се намира на мазни борби в Анадола (да ме прощава Анадолът за обидата!) – съм готов без колебания да се хвърля гол до кръста, да се омажа с олио и да му припомня откъде изгрява Слънцето.

И не, това не е никакъв героизъм. Просто обор, който някой трябва да подхване с лопатата – преди да ни е затрупала кравешката тор.

Прочее, благодаря ви за разбирането, подкрепата и съучастието.

Значат много за мен. И ми дават сили.

(Картинките са свалени от нета и са за свободно ползване.)

Карикатура на Христо Комарницки в "Сега".

Карикатура на Чавдар Николов.

---

Мнението на Манол Пейков препубикуваме от фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.