Двама души са направили за българина повече, отколкото БКП и СДС взети заедно. Че и повече от матушка Русия, която, както знаем, ни е освбождавала не един път от робство. Даже на матушката толкова й харесва да ни освобождава, че като няма друг поробител наоколо, тя ни поробва, само и само да може да ни осовбоди. Но и тя пак не е сторила толкова добро на българина, колкото тези двама души - Исус от Назарет и Бойко от Банкя.

Исус се даде да го разпнат и възкръсна, за да може българинът да почива три дни, а две хиляди години по-късно Бойко от Банкя направи и Разпети Петък почивен, за да удължи уикенда до цели четири дни и да може хората да идат до Гърция. Е, и преди това да минат под масата и да страдат така, както Исус е страдал, ако трябва да цитирам думите на Великомъченика Банкянски.

Но Борисов не се е спрял с добрините. В този парламент той реши да присъства вече лично и то като обикновен депутат, само и само да продължи да служи всячески на българското отечество. Е, нищо не го спираше да се явява в парламента и във всичките тези дузина години, в които имаше това право, а и задължение, но пък айде стига сме се заяждали с човека.

По принцип на светите хора, които дават целия си живот за благото на вярващите в тях, никога не им е лесно. Винаги има хейт и злоба срещу тях. То Далай Лама не го подмина, та на Бойко ще му бъде спестено нещо. Видяхте ли скандалния клип с будитския светец, в който той моли момченце да му смуче езика? Било нормален поздрав при будистите, казват разни по-толерантни от нас. Ми сигурно е така, то и при католическите свещеници тия работи са си нормален поздрав, дето се вика... Те някои от тях даже са и по-любвеобилни от будистите, ама да не зачекваме тази тема, че хич не е празнична.

Да си останем при празника и традициите.

Забелязали ли сте, че в България има един разцвет на традициите напоследък? Изведнъж се оказа, че съвременният българин не би могъл да оцелее и ден без заветите на прадедите си и рецептите на прабабите си... Днес даже изгледах цял телевизионен репортаж за месенето на козунаци. Няколко баби в традиционния смисъл на думата – тоест жени на по 50-55 години, забулени със забрадки, облечени в бели ризи, омесиха тестото по древна италианска според мен, но иначе за пред камерата българска рецепта, пяха му народни песни, кръстиха се и молиха Господ да помага с втасването, носиха нощвите напред-назад в тайнствен ритуал, завиваха козунака със специално наречени кърпи, редяха икони и плюха в пазва – всичко, което му е хрумнало на някого и го е нарекъл „традиция“, изпълниха.

Сега, аз на мястото на Исус, ако ме привикат да помагам за плюскането по случай възкресението ми, няма да си давам толкова зор за един козунак. Ако ще включваме в готвенето и божествените ми сили, то нека поне да е за петстепенно меню гурме. С течен водород за повече ефект и молекулярна кухня. Представете си просто как с една по-искрена молитва и от нощвите ви излиза не просто някакъв си сладък хляб, а печено агънце с плънка от крехък лапад. Но, както е в молекулярната кухня, агънцето всъщност е лапад, а лападът е направен от агънце... сещате ли се, всичко изглежда напълно неочаквано в този вид кухня. Сервират ти ягода, поръсена с шоколад и заскрежен бадем, а се оказва, че ядеш вряло шкембе със стар чесън. Идеята е да изненадват окото ти. То ти казва: „В момента муаш кюфтаци“, а устата ти опровергава: „Не, това са виолетки със сладолед“. Всъщност, смятам, че както всичко друго на този свят, и молекулярната кухня е древна българска традиция, а не е хрумка на французите. И мога да го докажа. Спомнете си просто за приказката за Хитър Петър, дето застанал до скарата с кебапчета с един комат стар хляб и го „топил“ в пушека от месата, хапвайки си така сладко, без да дава пари. Уж яде хляб, а с вкус на кебапчета. Е, като всичко останало на Балканите и тая приказка уж е българска, ама май е турска, а може и да е албанска, кой ли ти знае откъде е тръгнала. Явно гурме-хитреците са навсякъде. Та може да възродим древната българска молекулярна кухня и освен прабългарски християнски козунаци, да почнем да печем агнета от стар хляб и да ги пълним с кой каквото има. Коприва, лапад, ориз, свински пържоли, пачки и кюлчета... Важното е като го зашиете и сложите да се пече, да му ударите един кръст отгоре и готово! Хем ще е традиционно, хем православно. Амин!