Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

4 септември 2022 година

Как мина нощта в Харкив.

Ресторант „Дубровский". Вече го няма.

И когато днес в новините се появят стотици, някога щастливи сватбарски кадри от този ресторант, не вярвайте!

Да знаете, че на зелените територии на комплекса са били разположени 12 завода за боеприпаси и 8 военни летища. 

Нещо повече – там са били базирани 43 дивизии на нацистите, въоръжени с ракетни комплекси, плюс складове на HIMARS и друго оръжие, доставено по ленд-лиз. 

И още (само не казвайте на никого) там е имало секретни лаборатории за отглеждане на смъртоносни прилепи, създадени за пренасяне на COVID от Харкив в Рязан.

Мислех, че вече е невъзможно да ви ненавиждам по-силно…

9 септември 2022 година

– Как сте там?

– Много ли гърми?

– Ти жива ли си?

Харкив. Последните няколко дни обстрелите не стихват ни денем, ни нощем. Близките ни пишат и се обаждат по телефона, тревожат се. 

Благодаря ви, хора! Помните ли, още пролетта ние се обиждахме – „една нещастна ракета да падне в Киев, и всички телевизионни канали само за това говорят, а нас ни убива-а-ат всеки ден…“

Цупехме се като деца в детската градина.

А сега, пуснеш ли новините – само Харкив, Харкив, Харкив.

Ъхъ. Гръмогласно. Всеки час – минус жилищен блок, минус хотел, минус пазар, минус училище… И за съжаление – минус живот. 

Но знаете ли…

Може и да не ми повярвате, но вече не ни е страх.

Жива истина, заклевам ви се, страхът изчезна. 

Остана един въпрос: „Че кого искате да изплашите тук, маниаци недни?!".

Дори моето куче вече не бяга от балкона, когато се включва сирената. Е, може бавно и мързеливо да се оттегли в банята, когато съвсем наблизо нещо се взриви,  „Искандер“, да кажем. 

Като вчера например, когато разпердушиниха хлебозавода, а той е на километър от нашия блок. 

Да, стъклата се разхвърчаха, и какво от това? Боже мой, та и без това в нашата Салтовка вече почти не останаха стъкла.

Знаете ли какво наистина впечатлява?

Вчерашните потресаващи видеа от освободената Балаклея (градчето в Харкивската област, което половин година беше в окупация), където местните хора посрещат нашите момчета, падайки на колене (Господи, как плаках). Където бабичките се хвърлят в прегръдките на украинските войници и ги целуват. 

Не мога да се сдържам, пиша и пак плача..

Та да знаете, мръсни рашисти – ние, жителите на Харкив, вече не се страхуваме. 

Хвърляйте вашите ракети, копелета. От безсилие, от страх, от тъпотия. Ние ще отърсим бетонната прах от главите си и ще продължим по-нататък. Ние бързаме за работа. 

Сто пъти гледах как жълто-синьото знаме се издига вместо трикольорния парцал в малкото градче. 

И още сто пъти ще гледам.

Под сирената, под взривовете, под рева на пожарникарските коли на моята улица. 

Нашите настъпват. Победата е близо. Даже да умреш не е страшно. 

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко