Реших да стана Патриот. Ама истински. От тези, които са изконни. И са по медиите, защото така е изконно и патриотично.

Проучих всички съвети, прегледах всички постове, прочетох всички интервюта и статии на Истинските Български Патриоти. И си направих точна и прецизна програма. Отговорна работа е това да си Патриот, не е шега някаква. Въодушевен, се захванах да ставам Патриот. Ето как премина първият ми ден:

• 5:00 – 7:00ч. Станах рано, за да се кланям към Слънцето. Направих бърза езическа оргия с девици върху камъни. Тракийско ми беше, изконно. Пих вино.

• 7:00 – 8:00ч. Топих се в ледена река, което след оргията изглеждаше като добра идея. Пак пих вино.

• 8:00 – 9:00ч. Навлякох носия и тропнах хорце за сгряване. Сложих чеверме, че бавно става. Пих бира.

• 9:00 – 9:30ч. Запалих свещ в църква и отидох да яздя. С оглед на опита ми с конете, паленето на свещ изглеждаше доста оправдано. Изпих шот ракия за кураж.

• 9:30 – 9:50ч. Добре, че се сетих да се преоблека. Ако с носия от 19-и век яздех кон от 7-и век, щях да допусна огромен темпорален парадокс и Вселената щеше колабира. Или поне патриотичната общност. Пих още ракия.

• 10:00 – 11:00ч. Поне час яздене и стрелба с лък. Малко се бях занемарил. Като бръмна тетивата и се стреснах. Не беше патриотично. Пих вино, за да го преодолея.

• 11:00 – 13:00ч. Патрулирах по границата. Като забележех някого, веднага крещях „Гоу бак Търки!“ Прегракнах. Пих бира.

• 13:00 – 15:00ч. Гоних украински бежанци от България. Пуках гумите на колите им. Нагли хора, с коли ще се движат. А и не се кланят на Бащицата, дъ уан енд онли мастър ъф дъ юнивърс Путин. Той е най-големия патриот сред патриотите. Е, на друга държава, ама да не задълбаваме много. Изгълтах три бързи водки в негова чест. Просълзих се и пях Ставай страна огромная. Толкова беше патриотично.

• 15:00 – 16:00ч. Изпълнявах патриотичен дълг. Правих деца. За момент се зачудих дали да не го съчетая с оргиите, но бързо се отказах от подобна непатриотична мисъл. Не може да се бъркат ритуали и епохи. Пих вино. За да преглътна по-лесно противоречието.

• 16:00 – 17:00ч. Карах се с македонците. Исках да прекръстят Александър Македонски на Александър Западнобългарски. Иначе ще видят Европа през крива македонска наденица. Пихме заедно люта ракия, и те си имат Истински Патриоти, добре си прекарахме времето.

• 17:00 – 18:00ч. Направих бърз поход за семейството. Заклеймих гадовете, които нямат семейство като моето. Крещях срещу репродуктивните процедури, абортите, облеклото на другите и правото им да правят други походи. Доволен пих много ракия. 

• 18:00 – 20:00ч. Отидох на поляна в парка и поддържах енергийния щит на Земята. Или енергетичния. А, бе, нещо квантово беше. Няма как да не е било. Пих вино в почивките. Тоя щит ме изчерпваше направо…

• 20:00 – 22:00ч. Уморен от поддържане на Вселенската енергия, проверих чевермето. Беше готово, хапнах малко. Пих още вино, добре вървеше с чевермето.

• 22:00 – 00:00ч. Стъмни се. Навлякох черни дрехи, запалих факла и тръгнах по улицата. Крещях нещо за България и как ще стане велика. Няма начин да не стане, доста силно виках. Пак ме заболя гърлото. Пак пих бира.

• 00:00 – 02:00ч. Стана си полунощ. Идеално време за поредна древна оргия с девици върху камъни. Нямам идея как са останали толкова девици при такава честота на патриотичните ритуали, ама нямаше кой да питам. Те се правеха на девици, аз се правех, че мога по две оргии на ден, добра сделка си беше. Не можех да се излагам, не трябваше да давам повод да не вземат за непатриотичен. Пих вино. Без вино не знам как щях да издържа…

• 02:00 – 02:30ч. Мятах яйца от прозорците. И поливах с маркуч. Така е патриотично. Какво от това, че долу имало хора. Те не са Патриоти, не разбират. Пих ракия за стабилизиране на ръката и мерника.

• 02:30 – 03:00ч. Със съжаление размишлявах, че не ми остана време да замина за Москва и да се поклоня на съветската мумия. А това е толкова патриотично, православно и изконно. Но нямаше как да си наруша програмата, веднага щяха да ме обвинят, че не съм Истински Патриот.

• 02:30 – 05:00ч. Опитах се малко да поспя. Че от толкова оргии на камъни целият съм се бях наръбил. Пиенето ме беше позамаяло. Но беше патриотично, никой не можеше нищо да каже. Спах бързо, че малко време ми оставаше. Рано трябваше да ставам. Патриотизмът ме чакаше…

Събудих се на другата сутрин. С махмурлук. Не можех да помръдна, цялото ми тяло ме болеше от патриотичните дейности. Казах си, че ако трябва още един такъв ден да мине, нямаше да го преживея. Отказах се да стана. Не беше за мен.

Така не станах Истински Патриот.

Патриотичен…. Аааа, усмихнат ден, де!

P.S. Мислите, че се шегувам? Разбира се. Но те започнаха първи. И даже искат да управляват.