В петък, 20 май, един от последните защитници на Мариупол, останал в завода "Азовстал", Дмитрий Козацки, обяви в Twitter:

"Докато съм в плен, ви оставям моите снимки в най-доброто качество. Пратете ги на всички журналистически награди и фото конкурси, ако спечеля нещо, след като ме освободят ще бъде много хубаво. Благодаря ви за подкрепата! Доскоро."

В Instagram пък нарича "Азовстал" - "мястото на моя живот и смърт".

Козацки, разказва Марк Крутов от радио "Свобода", завършва университет в Полша. През 2014 г. се завръща в Украйна, тъкмо за началото на Майдана. Служи в армията в Мариупол от 2015 г., през 2017 г. става част от полка "Азов".

Само преди седмица Козацки пее под обстрел "Стефания", песента на оркестър "Калуш", която спечели "Евровизия".

Но не певческите му умения, а фотографското му око е ключово за това да покаже какво става вътре в завода "Азовстал", където месеци наред хиляди украинци, войници и цивилни, се опитват да оцелеят под постоянен руски обстрел - с тежки рани, без лекарства, без чиста вода, и практически без храна.

Много от снимките на Козацки вече са по страниците на световните медии, но преди да бъде пленен, той оставя линк към последните си кадри, които успява да качи.

Всички украински цивилни вече са евакуирани, а повечето войници са в руски плен.

По последна информация до вчера в завода все още имаше войници, не само от "Азов", но и от 12-та бригада на Националната гвардия, 36-та бригада на морските пехотинци, гранични охранители, полицаи, и доброволци.

Защитниците на Мариупол все пак са получавали ограничени доставки на провизии с хеликоптери. Това обаче е ставало на ужасна цена, разкри вчера президентът Зеленски.

"Голям брой от нашите пилоти загинаха, за жалост. Абсолютни герои, които знаеха че е трудно, почти невъзможно да летят до "Азовстал" и да им занесат медикаменти, храна, вода, да отнесат телата, ранените. Всичко това се случи. Много неща се случиха, за които никой не можеше официално да коментира, защото нямаше въздушни коридори до "Азовстал" заради силната руска противовъздушна отбрана", обясни Зеленски.

Неслучайно на 3 май самият Козацки се обръща към президента:

"Не знам какво ни трябва, за да излезем живи от Мариупол, да спасим животите на защитниците, които следват заповеди до последно, колко още да удържим? С кого да се свържем? Володимир Зеленски, ще стане ли нещо? Времето ни свършва."

Само преди няколко дни Козацки дава интервю пред украинския канал "Хромадске".

"Винаги съм бил военен, и се готвехме да защитаваме града, но не очаквах въобще такава ситуация в Мариупол. Очаквахме, че ще дойдат от източната страна, от така наречената ДНР, или от морето. Не мислехме, че ще унищожат града така."

Макар и приклещени в завода, войниците от "Азов" в крайна сметка постигат стратегическа победа - те спират руснаците да разположат 17 свои батальона в други райони на Украйна и позволяват на останалите войски да възпрат плана на Путин за бързо овладяване на Запорижия.

"Лично аз съм мотивиран и мисля за едно по-добро бъдеще за всички ни, за победата. Хубаво е, че защитниците на Мариупол и "Азовстал" станаха символ на издръжливост не само за Украйна, но и за световната общност. Надявам се други военни да гледат нас, да се мотивират и да удържат фронта", казва Казатски в интервю три дни преди да се предаде.

Козацки сътворява и кратък клип за 84-те си дни в "Азовстал":

Ето го и самия него.