Говори: Никола Янков -  български предприемач и икономист. Бил е заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г., където отговаря за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003-2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, където отговаря за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища. Бил е и представител на държавата в надзорния съвет на рафинерията на "Лукойл" в Бургас.

Господин Янков, "по-евтин от руския петрол няма". Това е основен темел на икономическите анализи от последните седмици. Вярно ли е?

- Не бих нарекъл тезите, че без руски петрол не можем, икономически анализи. България може да внася 100% от потреблението си на течни горива, ако се налага. Има как и има откъде. И в момента вноса на горива е около 40% от общото потребление. Освен това през годините "Нефтохим" е спирал за дълги периоди от време – понякога за над 6 месеца – за капиталови ремонти и това не е водило до никакви промени на пазара на горива в България. Нито ще се вдигнат цените, нито ще има дефицит. Но по-важно е да се отбележи, че Лукойл Нефтохим може да преработва всякакъв петрол, не само руски. Правил го е в миналото, прави го и в момента. Няма никаква технологична причина да се преработва руски нефт. В него няма магическа съставка.

Какво означава твърдението, че рафинерията в Бургас не може да работи без руски петрол? Вярно ли е това?

- Това не е вярно. През годините Нефтохим е работил с най-различни сортове нефт – от Азербайджан, Казахстан, Севетна Африка, Персийския залив. Такива твърдения обслужват единствено интереса и желанието на "Лукойл" да преработва собствен нефт от находищата си в Русия. "Лукойл" обаче има собствени находища и в други държави – в Ирак например. Нефт в региона ни има от най-различни източници. Няма нито технически, нито логистичен проблем да се внася за преработка в Бургас. Такива тези се вписват единствено в политическите опити да се задържи България в зависимост от и като съюзник на Русия.

Нека да изясним нещо - рафинерията в Бургас ползва нещо като посредник при доставката, дъщерната на "Лукойл" - Литаско. Ако тя купува петрол с отстъпка, защо това не се усеща на колонките в България?

- Няма никаква причина отстъпката в цената на руския нефт на международните пазари да се прехвърля на българските потребители. "Лукойл" е частна корпорация, причината за съществуването на която е да прави максимални възможни печални. Така че те ще продават горива в България на максимално възможните цени, които конкурецнията им позволява. Така е сега, така ще бъде и ако България получи изключение от прилагането на европейските санкции срещу руски нефт. Просто нищо няма да се промени и никой в България няма да го усети.

Ако цените на горивата в Европа като цяло и в региона ни в частност се покачат, ще се покачат и в България. Това, че "Лукойл" работи с по-евтин руски нефт, по никакъв начин няма да се отрази на българските потребители. Няма и причина да се отрази. Защото "Лукойл" ще може да продава преработените в Бургас горива на международните (борсови) цени и извън България. За тези, които постоянно забравят, напомням, че сме в ЕС и пазарът е общ. Които значи и близки цени за определени стандартизирани категории стоки, каквито са горивата. А ако Нефтохим обяви случайно по-ниски цени на едро за България (което няма защо да се случва), количествата веднага ще бъдат изкупени и препродадени на пазарните цени от търговците на едро. Тоест пак нищо няма да стигне до българския потребител. Струва ми се, че това е понятно за всеки средноинтелигентен човек.

Какво е вашето мнение по хипотезата - национализация на "Лукойл" в България? Ще се промени ли нещо тогава?

- Надявам се тези приказки да изчезнат толкова бързо, колкото се и появиха. България не е Венецуела. Никой нищо не трябва да национализира тук. Няма никаква необходимост. "Лукойл" е инвеститор в страната, както и стотици други чуждестранни компании. Те работят на пазара. Ако държавата не е доволна от тяхното поведение, трябва да използва съществуващата законова рамка, за да ги стимулира да го променят. Това включва мерки за засилване на частната конкуренция в сектора на търговията и производство на горива, а не национализации. С оглед агресивната среда, в която работят много руски компании от началото на войната в Украйна, може да се окаже, че "Лукойл" всъщност ще се радват държавата да купи на добра цена рафинерията им в Бургас. Но защо да го прави? Какво ще се постигне по този начин? Няма абсолютно никаква причина за това. Само ще се изложим сериозно като място, което е негостоприемно за чужди инвеститори. Тези неща остават лошо петно върху репутацията на страната за години напред.

Както отбелязах, Нефтохим може и да не работи (въпреки че от фирмена гледна точка "Лукойл" едва ли ще затвори рафинерията) и това няма да предизвика дефицит или по-високи цени на горивата в България. Много хора цитират складовете на едро (основно собственост на "Лукойл") като друга пречка пред свободната конкуренция. За това си има КЗК, която може да наложи тежки санкции или дори да нареди разделяне и принудителна продажба на част от складовете на "Лукойл", ако констатира злоупотреба с монополно положение. В краен случай със законова промяна може да се задължат операторите на лицензирани данъчни складове за гориво да не могат да отказват съхранение на продукти на трети лица, ако имат свободен капацитет. Както и да се регламентира законово ситуация, при която държавата може да поеме временно управлението на такава важна инфраструктура. Но моля без национализации.

Ако приемем, че няма икономическа, нито техническа логика зад твърдението, че "без руски петрол" не можем, тогава как си обяснявате неговото непрекъснато разпространение и то от хора, които твърдят, че са експерти?

- Това е политическа позиция, нищо повече. Тя не кореспондира с националния интерес България да е част от евроатлантическото семейство и има за очевидна цел да остави страната ни в руската сфера на влияние. Учуден съм, че министърът на финансите бе един от хората, които публично изказаха подкрепа за това. Надявам се да е бил заблуден от недобронамерени съветници. Но е възможно тази позиция да е резултат от натиск на БСП вътре в управляващата коалиция. Добре е за обществото да се знае кой настоява за това и с какви точно аргументи.

 Нека обърнем внимание и на другите теми. Има ли икономическа криза в България в момента?

- В България няма икономическа криза. БВП расте всяка година, доходите също. Така ще е и тази година. Безработицата е рекордно ниска – около 4.5%. Приказките за някаква криза се ползват основно като политическо оправдание за извънредни и невиждани до сега по размер харчове на публични средства. Държавните разходи на България никога не са били толкова големи в извънвоенно време, като процент от БВП и в абсолютна стойност.

Правителството обяви мерки в подкрепа на бизнес и домакинства, макар те да не са точно приети все още. Ще успеят ли обаче те да повлияят на инфлацията или е точно обратното?

- Обявените мерки според мен няма да повлияят нито на инфлацията, нито ще помогнат на най-засегнатите от високите цени категории българи, а това са най-бедните хора. Пrедлагат се субсидии за цени на цели категории стоки – ток, горива, парно. Ако субсидираш тока, взимаш пари от тези, които харчат малко ток и ги даваш на тези, които харчат много ток. Ако субсидираш парното, взимаш от тези, които нямат парно и даваш на тези, които имат най-големи апартаменти с парно (които между другото живеят основно в София - градът с най-високи доходи в страната). Ако субсидираш бензина и дизела, взимаш от тези, които не карат коли (или карат малко) и даваш на тези, които харчат много за гориво. Това не е социална политика. Субсидираш най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните. Едно заможно семейство в София с голямо потребление ще получи според новите мерки на правителството няколкостотин лева на месец от държавата. Едно бедно семейство в малък град в Северозападна България ще получи няколко десетки лева, ако изобщо получи нещо. Освен това като се свалят ДДС и акцизи на стоки като хляб и горива, това не значи, че техните цени ще паднат. Търсенето не се е свило при сегашните цени, което значи, че те не са прекалено високи за потребителите и търговците няма да ги намалят. Ще ги намалят, само ако търсенето се свие.

Как България може да се бори с инфлацията при положение, че е в система на Валутен борд и централната ни банка няма право на парична политика?

- Инфлацията в България се дължи на процеси, които се развиват извън икономиката на страната ни – това е основно разхлабената парична политика на големите централни банки и шоковото увеличение на цените на енергоносителите, базовите метали и храните в международен план. Правителството няма как да повлия на тези процеси по никакъв начин. Единственото, което може да направи, е да насочи помощ към най-засегнатите категории българи, а това са бедните хора. Това става с програми за социално подпомагане – енергийни помощи, ваучери за храна и директни социални плащания, а не със субсидиране на цени.

И накрая - какво ще кажете на хората, които твърдят, че еврозоната е път към още по-висока инфлация и рязко обедняване?

-  Инфалцията в еврозоната е била винаги по-ниска от тази в България. Лихвите по кредитите също. Присъединяването на България към икономическото и политическо сърце на Европа ще намали силно много рискове за бизнеса, ще засили инвеститорския интерес към страната ни и ще направи българските фирми и активи като цяло по-скъпи. Приказките за някаква „инфлация“ от еврото са просто опити да се плашат хората, за да ерозира обществената подкрепа за този процес. В края на краищата това според мен е част от политическите опити да се спре евроатлатическата интеграция на страната ни и да се държим в орбитата на Русия.